Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
Чарли тикна под носа ми една снимка от ултразвук.
— Ето! Твоят кръщелник! Така де, там някъде в средата.
— Сладък е — казах разсеяно аз.
— Как разбра, че е сладък — разсърди се Чарли. — Нищо не може да се види! А аз винаги съм си мислела, че съвременната техника е толкова напреднала, че чак да се вижда дали си смуче палеца, или не. Направо съм разочарована. Седмици наред нямах търпение да видя тази снимка, а сега ето на — матката ми, приличаща на космическа черна дупка. И то на такава евтина хартия! Като касова бележка.
— Чарли, ти си съвсем в началото. Детето още няма палци.
— И все пак — каза Чарли и избърса една сълза от ъгълчето на окото си. После внезапно цялото й лице засия. — А сега да преминем към по-добрите новини от деня. Обади се лелката от издателството. Вдругиден те канят на бизнес обяд в „Бетовен“. Позволих си да приема от твое име.
— О, кои са тези те? — Изведнъж отново се озовах в настоящето.
— Ами, тези от издателството, с които въртиш голямата сделка, бизнес дама — каза Чарли и засия още повече. — Толкова се гордея с теб!
— Много си мила. Но не бързай. Сигурно ме викат просто, за да ми откажат.
— Глупости — каза Чарли, хвана ръцете ми и ме завъртя с танцова стъпка. — Ако беше така, нямаше да е нужно да те канят чак в „Бетовен“.
Тя отново беше права.
— Не гледай така скептично, просто се радвай — заповяда Чарли.
Е, добре. Защо пък да не се порадвам малко.
— Само че нямам какво да облека — заявих, след като се бях порадвала две секунди.
— Ще ти услужа с нещо, ще ти услужа с нещо — запя Чарли. — Виждаш ли, животът е хубав! Струва си да се живее. — Във възбудата си тя събори от скрина купчина пликове, които се разпиляха по паркета. — Ето, леля ти Евелин мина да остави пощата ти, обади се и сестра ти.
— Коя? — прегледах писмата, които леля Евелин беше донесла. По дяволите! Сметката от кредитната ми карта! И едно писмо от Дитмар Мергенхаймер, по прякор Макс, 29, непушач и много забавен.
— Беше Лулу — каза Чарли. — Надменна както винаги. Каза да й се обадиш.
— Ха — възкликнах. — Да не би да е разобличила Патрик!
Но не беше това.
— Мама каза, че не си искала да се връщаш в старата си квартира, вярно ли е? — попита Лулу.
— Ами, да. Смятам да се огледам за нещо друго.
— Значи ще можеш веднага да се преместиш, така ли?
— Да. Не мисля, че леля Евелин ще ми създаде проблеми. Защо?
— Защото мога да ти предложа квартира — каза Лулу. — Имам предвид квартирата на Патрик. Ако, разбира се, договорът за наем се прехвърли върху теб и ако хазяйката се съгласи!
— А Патрик къде ще отиде? — попитах аз неразбиращо.
— Как къде, при мен — каза Лулу. — Моята квартира е по-голяма и е по-близо до моето училище и до фирмата на Патрик. Той така и така почти през цялото време е при мен, няма смисъл да плащаме два наема. Можем да използваме парите за нещо по-смислено.
— Знаеш ли, Лулу, на твое място първо бих помислила…
— Искаш ли квартирата, или не? — попита троснато Лулу. — Не е нещо сензационно, но е много хубава и е в южната част на града — две стаи, кухня, антре, баня, тераса, на втория етаж. Най-отдолу има магазин за сирене, над него живее хазяйката с приятелката си, а на третия етаж е млада двойка студенти. Наемът е приличен, състоянието е безупречно, а вътрешният двор е чудесно озеленен и може да се ползва от всички.
— Звучи добре — казах аз. — Но…
— Патрик има срок за предизвестие три месеца, но ако хазяйката е съгласна, може да се състави договор за анулиране и ти можеш да се нанесеш от 1 юни.
— Добре — казах аз. — Кога мога да отида на оглед?
— Утре следобед след училище — каза Лулу. — Ще те взема от Чарли в три. И, Гери? Моля те, дръж се прилично с Патрик!
— Лулу, звучиш точно като мама!
— Защото вече съм голяма — отвърна ми Лулу. — Съветвам те и ти да пораснеш.
— Да не прибързваме — рекох аз.
Наистина, като че ли всичко при мен се подреждаше. Нещата около работата бяха обнадеждаващи, зъбът не ме болеше, а ако сега се сдобиех и с квартира, направо нямаше от какво да се оплача. Кой би могъл да предположи?
— Квартирата на перверзника? Я, остави тая работа! — подскочи Чарли, когато й разказах.
Повдигнах рамене.
— Ако е хубава и на прилична цена, ще я взема — казах аз. — Ще си намеря експерт по фън шуй, който с ароматни свещички да премахне енергията на перверзника.