Ключът на страшния съд
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-042-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Трябваше по-скоро да излязат.
Изведнъж в тавана се отвориха вентили, вероятно задействани от някакъв биологичен сензор. Бликнаха силни струи пяна, която бързо покри пода и започна да се покачва. Монк изтича под един вентил и едва не беше съборен от силата на струята. Подхлъзна се.
Когато стигна до Крийд, пяната се беше надигнала до кръста им.
— Бягай! — изкрещя Монк и посочи към вратата.
Втурнаха се през първата врата в преддверието. То също бе пълно с пяна чак до тавана. Наложи се да си проправят слепешком път през нея.
Монк пръв стигна до вратата към коридора.
Натисна дръжката и подпря вратата с рамо. Тя не помръдна. Блъсна, после отново, но вече знаеше истината.
Бяха заключени.
00:08
Пейнтър се прехвърли през ниската стена. По пода още горяха огньове. Мраморът беше хлъзгав от кръвта. Пейнтър беше извадил пистолета си и се изпързаля право в маскирания стрелец, който се бе втурнал през входа. Нападателят бе насочил цялото си внимание към бара и не успя да види заплахата навреме. Пейнтър стреля в гърдите му от упор.
Нападателят се завъртя като пумпал, кръв плисна във всички посоки.
Един по-малко.
Хората с писъци бягаха навън или се криеха зад мебелите. Пейнтър спринтира право през фоайето.
На входа на бара се появи бодигардът на сенатора. Беше заел поза за стрелба, с изпънати напред ръце, стиснали служебното оръжие. Използваше за прикритие някакво растение в саксия. Не беше достатъчно. Другите двама стрелци вече бяха насочили дулата към входа.
Папратовите листа се разлетяха от автоматичните откоси. Бодигардът падна по гръб. Пейнтър не забави крачка нито за миг. Скочи върху един стол пред бара и полетя право напред. Падна на един от кожените дивани, претърколи се и се изправи.
Разполагаше с части от секундата.
В бара полетяха куршуми. Откосът избродира линия в стената зад тезгяха, пръскаше бутилки и огледала.
Пейнтър обгърна с един поглед помещението.
Сенаторът не се виждаше никакъв.
Бодигардът не би го оставил на открито. Освен входа в помещението имаше само една врата. Към тоалетните в дъното. Пейнтър се втурна натам и блъсна вратата. Покрай ухото му изсвири куршум. Изстрелът беше от тоалетната.
Сенатор Горман стоеше с гръб към редицата умивалници, насочил пистолет към Пейнтър.
Пейнтър вдигна ръце и каза твърдо:
— Сенатор Горман! Аз съм човек на генерал Меткаф!
— Следователят от министерството ли? — Горман свали пистолета и лицето му се отпусна облекчено.
— Трябва да се махаме оттук.
— Ами Самюълс? — Сенаторът погледна към вратата. Явно имаше предвид бодигарда.
— Мъртъв е, сър.
Поведе сенатора към прозореца с цветно стъкло в дъното на тоалетната.
— Има решетка. Проверих.
Пейнтър рязко вдигна прозореца. Украсени железни пръти наистина блокираха пътя. Блъсна ги с длан, решетката поддаде и се завъртя на пантите си. При обиколката си беше махнал завитите болтове.
Никога не е зле да си осигуриш изход.
— Бързо! — заповяда Пейнтър и подложи коляното си, та сенаторът да може да се покатери.
Горман се възползва от помощта и се пъхна през прозореца.
Докато буташе сенатора, Пейнтър чу зад себе си глухо тупване. Бързо се обърна и видя черна стрела, стърчаща от дървената врата на тоалетната.
„Ох, мамка му…“
Изблъска сенатора с всички сили и го последва по петите. В буквалния смисъл — получи италиански ток в лявото око. Но това беше нищо в сравнение с експлозията, която последва.
Пламъци и дим пръснаха отворения прозорец.
Горещата вълна мина над тях.
Пейнтър блъсна сенатора настрани и щом пламъците утихнаха, изтича обратно до прозореца, свали го и затвори желязната решетка.
Нека се чудят как са се измъкнали от заключено помещение.
Объркването можеше да им осигури няколко минути преднина, докато преследвачите претърсват хотела.
Върна се при Горман.
— Колата ми е на няколко преки оттук.
Забързаха.
Горман пуфтеше до него и се държеше за удареното рамо. След една пресечка впери поглед в Пейнтър и зададе екзистенциалния въпрос:
— Кой сте вие, по дяволите?
— Обикновен граждански служител — промърмори Пейнтър, докато се съсредоточаваше върху следващата задача. Нагласи микрофона на гърлото си и го включи.