Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Ах, да, сега сте испанка — каза Елизабет, сякаш това беше някаква болест, която Джейн беше прихванала.
— Испанска графиня — отвърна спокойно Джейн. — Да, и двете сменихме положението си в света, откакто се срещнахме за последен път, ваша светлост.
Това беше злобно напомняне. Джейн беше виждала Елизабет паднала на колене и плачеща от престорено разкаяние пред сестра си; беше виждала Елизабет подпухнала от болест, под домашен арест, обвинена в държавна измяна, поболяла се от ужас, умоляваща да бъде изслушана.
— Е, във всеки случай ви желая приятен път — каза небрежно Елизабет.
Джейн се сниши доземи в съвършен, вежлив реверанс: никой не можеше да се досети, че беше на ръба да падне в несвяст. Изправи се и видя как стаята заплува пред очите й, а после се отдалечи заднешком от трона, с плавни стъпки, една след друга, повдигнала скъпата си рокля, за да не се заплита в алените й обувки с високи токове, с вдигната глава и усмивка на устните. Не се обърна, докато не стигна до вратата. После събра поли и си тръгна, без да погледне назад.
— Какво е направила? — запита невярващо Сесил развълнуваната Летиша Нолис, която докладваше, както й се плащаше да прави, за онова, което се вършеше в личните покои на кралицата.
— Остави я да чака половин час, а после намекна, че е заченала бебето, преди да се омъжи — прошепна задъхано Летиша.
Бяха в облицования с тъмна ламперия кабинет на Сесил, със затворени капаци на прозорците, макар да беше ден: на вратата пазеше доверен човек, а в останалите стаи на Сесил не се допускаха посетители.
Той се намръщи леко:
— А Джейн Дормър?
— Тя се държа като кралица — каза Летиша. — Говореше вежливо, направи реверанс — трябваше да видите реверанса й — излезе, сякаш презираше всички ни, но не изрече и думичка на протест. Накара Елизабет да изглежда като глупачка.
Сесил леко се свъси.
— Внимавайте какво говорите, малка госпожице — каза той твърдо. — Мен щяха да ме нашибат с камшик, ако бях нарекъл монарха си „глупак“.
Летиша сведе меднокосата си глава.
— Елизабет каза ли нещо, след като тя си отиде?
— Каза, че киселото изражение на Джейн й напомняло за нейната сестра, и слава богу, че тези дни били отминали.
Той кимна.
— Някой отговори ли?
— Не! — Летиша преливаше от желание да сподели клюките. — Всички бяха така потресени, че Елизабет е толкова… толкова… — тя нямаше думи за това.
— Толкова каква?
— Толкова злобна! Толкова груба! Беше толкова нелюбезна! И то към толкова мила жена! И то бременна! И освен това — съпруга на испанския посланик! Такова оскърбление към Испания!
Сесил кимна. Това беше изненадваща проява на невъздържаност за толкова разумна и умееща да се владее млада жена, помисли си той. Вероятно последици от някаква глупава женска кавга, която се бе точила с години. Но не беше обичайно за Елизабет да покаже чувствата си така вулгарно.
— Мисля, ще откриете, че тя може да бъде много злопаметна — бе всичко, което каза на момичето. — Добре ще е да се погрижите никога да не й давате основание.
При тези думи тя вдигна глава, очите й — тъмните очи на рода Болейн — го погледнаха открито. Тя приглади косите си с цвят на бронз под шапчицата. Усмихна се с онази омагьосваща, изпълнена със съзнание за собствената си привлекателност усмивка на една Болейн.
— Как мога да го избегна? — попита тя откровено. — За нея е достатъчно само да ме погледне, за да ме намрази.
По-късно същата нощ Сесил поръча да донесат нови свещи и още един пън за огъня. Пишеше на сър Джеймс Крофт, стар негов съзаклятник. Сър Джеймс беше в Бърик, но Сесил беше решил, че е дошло време да посети Пърт.
„Шотландия е като кутия с прахан — написа той с шифъра, който двамата със сър Джеймс използваха за кореспонденцията си, откакто шпионите на служба при Мери Тюдор бяха прихванали писмата им, — а Джон Нокс е искрата, която ще я възпламени.
Моята заръка за Вас е да отидете в Пърт и да не правите нищо друго, освен да наблюдавате. Трябва да стигнете там, преди да пристигнат войските на кралицата регентка. Предполагам, не ще видите как Джон Нокс проповядва за свободата на Шотландия пред възторжена тълпа. Бих искал да знам колко възторжена е тази тълпа и колко готова за действие. Ще трябва да побързате, защото хората на кралицата регентка може да го арестуват. Той и шотландските протестантски лордове ни помолиха за помощ, но бих искал да узная що за хора са те, преди да посветя кралицата в това. Говорете с тях, преценете ги. Ако желаят да ознаменуват победата си, като настроят страната срещу французите, и в полза на съюз с нас, могат да бъдат насърчени. И ми съобщете незабавно. Тук информацията е по-ценна от златото.“