Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Погледът, който Лизи отправи на зълва си, не бе нито сестрински, нито топъл.
— Братовчедка ви очевидно е добре осведомена — каза тя раздразнено. — Но можете да й напомните, че сър Робърт е женен мъж, който се готви да купи земя и да построи своя първи дом със съпругата си, и че това се очаква да стане всеки момент. Напомнете й, че той се ожени за съпругата си по любов, и че те планират живота си заедно. И можете да й кажете, че разликата между изтънчената дворцова любов, която се състои само от показност и весело тананикаш, поезия и песни, че разликата между тази любов, проявявана от всеки мъж в двора, за да угоди на кралицата, и истинския живот, е колкото от земята до небето. И вашата братовчедка би трябвало по-скоро да си прехапе езика, преди да разнася клюки за по-достойните от нея.
Испанският посланик, граф Фериа, дълбоко разтревожен от играта около ухажването на Елизабет, през която вече беше преминал веднъж от името на своя господар, Филип Испански, не мислеше, че може да наблюдава спокойно как това се повтаря отново с негов събрат–посланик и нов кандидат за женитба: Хабсбургският ерцхерцог. Най-сетне крал Филип отговори на молбите му и се съгласи да го замести с друг посланик: хитрият и прозорлив епископ Де Куадра. Граф Фериа, едва успяващ да скрие облекчението си, помоли Сесил за разрешение да се сбогува с Елизабет.
Опитният посланик и младата кралица бяха стари неприятели. Той беше най-преданият съветник на кралица Мери Тюдор и настоятелно и открито й бе препоръчвал да екзекутира своята непрекъснато създаваща неприятности наследница и полусестра, Елизабет. Именно неговите шпиони отново и отново носеха доказателства, че Елизабет заговорничи с английски бунтовници, заговорничи с френски шпиони, заговорничи с магьосника доктор Дий, заговорничи с всеки, който би предложил да свали от трона сестра й, било то с помощта на чужди армии или чрез магия.
Той беше най-верният и сигурен приятел на Мери и се беше влюбил и оженил за най-вярната й придворна дама, Джейн Дормър. Кралица Мери не би освободила от служба обичната си приятелка заради никого, освен заради испанския посланик, и на смъртното си ложе им даде благословията си.
Подчинявайки се на традицията, графът доведе съпругата си в двора да се сбогува със своята кралица, и Джейн Дормър, с високо изправена глава, влезе отново в двореца Уайтхол, след като беше излязла от него, изпълнена с отвращение, в деня, когато Елизабет стана кралица. Сега, вече испанска графиня, със заоблен от бременността корем, Джейн Дормър се връщаше доволна, че може да се сбогува. По щастлива случайност, първият човек, когото срещна, беше едно лице от стария кралски двор: кралският шут, Уил Сомърс.
— Я гледай ти, Джейн Дормър — каза той топло. — Или да ви наричам ваша светлост, госпожо графиньо?
— Можеш да ми казваш Джейн — каза тя. — Както винаги. Как си, Уил?
— Забавлявам се — каза той. — Това е двор, в който всички искат да се забавляват, но се страхувам за длъжността си.
— О? — попита тя.
Придворната дама, която водеше Джейн към кралицата, спря, за да чуе шегата.
— В един двор, в който правят всеки мъж на шут, защо му е на някой да плаща на мен? — попита той.
Джейн се разсмя високо. Придворната дама се изкикоти.
— Приятен ден, Уил — мило каза Джейн.
— Да, ще ви липсвам, когато сте в Испания — каза той. — Но предполагам, че няма да ви липсват много други неща?
Джейн поклати глава.
— Най-доброто от Англия я напусна през ноември.
— Нека Бог даде покой на душата й — каза Уил. — Тя беше една изключително лишена от късмет кралица.
— А тази? — попита го тя.
Уил се изсмя:
— Тя има целия късмет на своя баща — отбеляза той двусмислено, тъй като Джейн винаги беше хранила убеждението, че Елизабет е дете на Марк Смийтън, свирачът на лютня, а неговият късмет бе свършил, когато го проснаха на дибата, преди да затанцува във въздуха, окачен на бесилката.
Джейн се усмихна лъчезарно на тайната, предателска шега, а след това последва придворната дама към приемната на кралицата.
— Трябва да чакате тук, графиньо — каза дамата рязко и въведе Джейн в едно преддверие. Джейн подпря ръка на кръста си и се облегна на перваза.
В помещението нямаше стол, нито ниско столче, нито пейка в прозоречната ниша, нито дори маса, на която можеше да се облегне.