Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Знам, Ема. Опитах се да поставя ръка на рамото й, да я утеша, да й покажа, че съм тук.
В пещерата се възцари гробна тишина. Лили се наведе и допря устни до ухото й. И тогава прошепна тихо, развеселено:
— Падна ли ми!
Ръцете й отпуснаха шията на Ема. Когато тя отвори очи, видя как Лили се смее истерично.
— Падна ли ми! — извика отново тя, този път по-силно, сякаш се опитваше да даде сигнал на някого.
Камъните се разместиха и изведнъж голямата скала, която беше приклещила Ема, изчезна. В лицата им блесна ярък лъч от фенерче.
— Падна ли ми! — разнесе се друг глас извън пещерата. Ема сложи ръка на челото си и се втренчи в русата коса. Това… Габи ли беше?
Ема се измъкна от пещерата. Веднага, щом се озова на твърда земя, Габи я потупа игриво по рамото.
— Беше толкова уплашена! Хубаво те изиграхме!
Зад Габи се появиха Мадлин, Шарлът и Лоръл с разкаяни лица. Сърцето на Ема препускаше лудо и тя си поемаше дълбоко дъх.
— Вие знаехте ли за това?
Лоръл се усмихна смутено.
— Научихме на бала.
Ема зяпна от изненада. Тя се обърна към Лили, която се измъкваше от пещерата, след това отново погледна към Габи. Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се успокои, но в гърлото й бе заседнала голяма топка.
— Откога го планирате? — избъбри тя.
Близначките Туитър се спогледаха.
— С Лили открихме това място преди две седмици, когато дойдохме на къмпинг с татко — призна си най-накрая Габи. — И когато ни поканихте да дойдем с вас, вкарахме плана в действие.
Лили грабна фенерчето от ръцете на Габи и освети ръба на клисурата.
— Точно под мястото, откъдето падна Габи, има издатина. Когато я блъсна, тя просто скочи там. Аз вдигнах доста шум тук долу, за да изглежда така, сякаш е паднала лошо.
— Значи си стояла тук през цялото време? — попита Ема.
— Да. Само се престорих, че си викам такси — отвърна Лили. — По-рано през деня скрих колата си зад бензиностанцията.
— О, и между другото, не се карахме заради Кевин — рече ухилено Габи. — Лили въобще не си пада по него.
Лили изкриви лице.
— Той мирише на пушена сьомга.
— Не е вярно! — сви устни Габи.
Лили сви рамене и се обърна към останалите.
— След като си тръгнахте, аз дойдох до тук и се скрих в клисурата — наблизо има друг паркинг, от който се стига много бързо. Щом видях, че Габи се преструва, че пада, се изкатерих в пещерата — Лили посочи към камъните, — която всъщност ние направихме. Изчакайте само да я видите на дневна светлина. Изглежда толкова нескопосна.
— Лили ви изчака да слезете долу — продължи Габи, полюлявайки се гордо напред-назад върху токчетата си. — И когато Сътън се изкатери в пещерата, аз изскочих от скривалището си и ви затрупах вътре. — Тя размаха ръце пред лицето си, сякаш се правеше на призрак.
— Трябваше да чуете Сътън! — Очите на Лили проблеснаха. — Тя се молеше за живота си! Безценно!
Габи освети айфона си с фенерчето.
— Записала съм го. Всички можем да я чуем. „Моля те! Не ме наранявай, моля те! Може ли да поговорим за това?“ — Тя се ухили на Ема. — От седмици си нащрек в очакване на нашия номер. Кълна се, че щеше да напълниш гащите онзи ден, когато те закарахме до полицейския паркинг.
Лили се закани с показалец на Ема.
— Нали ти казах, че ще ти го върнем за номера с влака.
— Като стана въпрос за това, къде ти е малкият амулет? — Габи вдигна ръка и раздрънка гривната си. После се обърна към останалите. — Пред две седмици, в кънтри клуба, изпратихме един малък подарък на Сътън. Леко напомняне, че все още не сме квит.
— Значи наистина сте били вие — рече Ема, повече като твърдение, отколкото като въпрос.
— Разбира се, че бяхме ние — ухили се Лили. — Кой друг би могъл да е?
Габи се изкиска.
— Кой би предположил, че самоуверената Сътън Мърсър толкова ще се уплаши!
Всички се обърнаха и погледнаха към Ема, в очакване на нейната реакция. Сърцето й все още биеше ускорено. Само няколко минути по-рано тя вярваше, че е настъпил краят. Можеше да се закълне, че Габи и Лили са убийците на Сътън и че случаят е разрешен. Но сега всичко се обърна с краката нагоре. Всичко това е било номер? Нямало е капчица злоба, никакво намерение да я убият за отмъщение? Облекчението й се смеси с болезненото осъзнаване, че за пореден път няма представа, кой е убил Сътън.