Огнен лед

Мъжът се усмихва и подава на Пол ключа и един плик.

— Това пристигна днес.

Пол отваря плика, разгъва бележката и я подава на Гемей. Прочита краткото изречение: „Обадете се веднага! О.“.

Следва телефонен номер.

— Дългът ни зове — отбелязва Пол.

Гемей обръща очи.

— Понякога този дълг зове в най-неподходящо време! — Тя грабва ключа и тръгва към асансьора.

Стигнали стаята, Пол предлага тя да се изкъпе първа, докато той се свърже с Кърт. Тя приема предложението, без миг колебание и поема към банята, като оставя следа от разхвърляни дрехи подире си. Решил да се възмезди, заради жертвата, Пол поръчва да му донесат в стаята шейкър сухо мартини. То пристига почти едновременно със спирането на душа. Пол пълни чаша и почуква на вратата на банята. Тя се отваря и заедно с облак пара, през цепнатината се подава търсеща ръка. Сипва и на себе си, като изпъва дълги нозе на една табуретка, отпива и отсъжда, че като за Истанбул, коктейлът си го бива. Възстановил така силите си, той набира оставения от Остин номер.

— В Истанбул сме — съобщава той. — Получихме бележката ти.

— Добре. Как мина пътуването?

— Пълно с информация и изненади. — Траут разказва накратко.

— Както описваш яхтата на Разов, трябва да е бързоходен кораб. Сигурно разполага с турбини, които го тласкат два пъти по-бързо от кораб с подобни размери. Хитро! Разов може да премества централата си по цялото земно кълбо за броени дни. Радвам се, че няма жертви, но не е добре, дето професорът е загубил бунгалото си. Още щом затворя, ще изпратя в НАМПД заявка за покана на професора и сина му в САЩ.

— Те ще бъдат възхитени. Как мина твоята екскурзия?

— Също като вас с Гемей и ние получихме радушно посрещане. Ще ти разкажа, когато се видим.

— С нетърпение очаквам да науча подробностите.

— Ще имаш такава възможност много по-скоро, отколкото си мислиш. Намирам се на борда на „Арго“ и с удоволствие ще се възползвам от евтините услуги на морски биолог и морски геолог.

— За нещастие, на мен ми е добре известно, къде могат да се намерят двама такива несретници.

— Знаех си, че мога да разчитам на вас. Уредил съм транспорта. След колко време сте готови?

— Току-що пристигаме, така че няма нужда дори да стягаме куфари. — Пол гледа с усмивка към банята, откъдето се показва Гемей, с песен на уста — изпълнява много фалшива версия на „Ще го махна този мъж от своята глава“. — Имаме ли време да си допием коктейла?

— Пийте по два! Ще пътувате с VIP43 от Щатите, а той пристига след няколко часа.

— Превъзходно! Значи ни чака компанията на някой нафукан сенатор.

Остин се смее.

— Невероятен си, Пол! Трябва да имаш психически отклонения. Как разбра?