Индигова магия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-048-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Индигова магия». Краткое содержание книги:
След един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.
И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч — бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.
Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва, е да се довери на магията в кръвта си…
— Всеки посетител се записва с камера, ако минава през охранявания пропускателен пункт — каза Уейд. Дори и супер секретните. Всичко, което трябва да направиш, е да откраднеш копие от записа на камерите. Съхраняват ги в компютрите си.
Тези хора явно имаха много различна представа от моята за значението на „всичко, което трябва да направиш“.
— Аз съм оперативен алхимик със специална мисия в Палм Спрингс — напомних им. — Не съм компютърен хакер. И дори не съм в Сейнт Луис! Как бих могла да вляза и да открадна каквото и да било?
Маркъс вдигна глава и ме огледа изучаващо. Върху челото му паднаха няколко златисти кичура.
— Къде остана онази съобразителност, която усещам у теб? Не можеш ли да измислиш някакъв начин да отидеш до Сейнт Луис? Някаква причина за посещението ти?
— Не! Нямам ни най-малка… — Гласът ми заглъхна, когато в съзнанието ми изплува споменът за уикенда. Иън с влюбения си поглед ме бе поканил да му отида на гости в Сейнт Луис. Имаше дързостта да използва църковната служба като претекст да задълбочи познанството ни.
Очите на Маркъс заискриха.
— Вече ти хрумна нещо, нали? Блестяща, точно както си мислех.
Амилия изглеждаше леко засегната от комплимента му към мен.
— Би било доста несигурно и рисковано начинание — заявих.
— Точно в наш стил — отвърна той.
Но аз все още не бях убедена.
— Виж, познавам някого там, но трябва да получа разрешение да отида, което няма да е лесно. — Изгледах ги поред. — Знаете отлично как стоят нещата. Всички сте били членове на организацията. Знаете, че не можем просто да си вземем отпуск, когато ни скимне. Уейд и Амилия поне имаха благоприличието да се засрамят, но Маркъс беше непоколебим.
— Нима ще оставиш този шанс да ти се изплъзне? Дори да не пожелаеш да се присъединиш към нас или да промениш татуировката си, само си помисли. Ти се срещна с Воините. Видя на какво са способни. Можеш ли да си представиш какво би могло да се случи, ако се доберат до ресурсите на алхимиците?
— Това са косвени разсъждения — не мирясваше подвластният на строгата логика учен в мен.
— Сидни — обади се Еди.
Извърнах се към него и видях в очите му нещо, което не очаквах: молба. На него не му пукаше за конспирацията на алхимиците, нито за дружинката на Маркъс. Интересуваше го единствено Джил, а сега бе чул нещо, което го караше да мисли, че тя е в опасност. А това бе неприемливо в неговия свят. Би направил всичко, на което бе способен, за да я защити, но дори той осъзнаваше, че открадването на информация от алхимиците не е по силите му. Не беше много и по моите, ала той не го знаеше. Еди вярваше в мен и сега мълчаливо ме молеше за помощ.
Маркъс не пропусна да се възползва от предимството си.
— Ти няма какво да загубиш — имам предвид, ако не те хванат. Ако се сдобиеш със записите и ние не открием нищо… е, така да бъде. Фалшива тревога. Но ако получим доказателство, че Джеймсън е бил там, тогава няма да е нужно да ти казвам колко сериозно е всичко. И в двата случая би трябвало да развалиш татуировката си и да се присъединиш към нас. Освен това, след подобен номер, наистина ли ще искаш да останеш в редиците на организацията? — Изгледа ме. — Но това трябва сама да го решиш. Засега само те молим да ни помогнеш.
Противно на всички рационални доводи, умът ми започна да обмисля вероятностите как да се справя с това.
— Ще ми е нужна повече оперативна информация — промърморих накрая.
— Мога да ти я дам — веднага заяви Уейд.
Не отговорих. Това беше лудост — безумна идея от откачена група. Но погледнах към татуировката на Маркъс и се замислих за другите, които го бяха последвали — за готовността, с която Сабрина го следваше. Това бе отдаденост, пламенна вяра, която нямаше нищо общо с елементарното му флиртуване. Те може би наистина се бяха посветили на нещо стойностно и добро.
— Сидни — заговори Еди отново. И този път добави: — Моля те.
Усещах как решителността ми отслабва. Изчезнало момиче, което можеше да причини големи неприятности, ако бъде намерено. Ако те наистина говореха за Джил, как бих могла да рискувам нещо да й се случи?
Но ако ме заловяха?
„Не се оставяй да те заловят“, обади се вътрешният глас.
Въздъхнах и насочих поглед към Уейд.
— Добре. Дай ми всички подробности и последните сведения.
Глава 13