Индигова магия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-048-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Индигова магия». Краткое содержание книги:
След един забранен, но сладостен миг, разтърсил Сидни до дъното на душата й, в нея се противопоставят желанието да остане вярна на принципите, с които е възпитана, и чувствата, които се зараждат в сърцето й.
И тогава среща чаровния бунтар Маркъс Финч — бивш алхимик, извършил нещо непростимо. Той е избягал от организацията на алхимиците и се укрива от тях. На път да разбули тайните, които алхимиците крият от Сидни, Маркъс упорито я подтиква да се разбунтува срещу хората, с чиито възгледи е отраснала, но разчупването на тези окови се оказва много по-трудно, отколкото тя си е представяла.
Водена от нормите, които са й били втълпявани години наред от алхимиците, Сидни се бори срещу древната, тайнствена магия, която е вкоренена дълбоко в същността й. Докато двамата с Ейдриън се опитват да открият злата вещица, която изпива силите на млади момичета с магически способности, Сидни осъзнава, че единственият начин самата тя да не се окаже следващата жертва, е да се довери на магията в кръвта си…
— Искате ли? Поръчали сме и пържени, моцарелени пръчици.
Отклоних любезната покана. Въпреки решението ми да ям повече, пържените и панирани кулинарни изкушения нямаха място в менюто ми.
— Да поговорим — подех аз. — Очаквам да ми разкажете за татуировките и мистериозната задача, която имате за мен.
Уейд се изсмя.
— Много е делова.
— Бива си го моето момиче — похвали ме Маркъс. — Почти чух неизреченото: „Затова искаме да я спечелим за каузата“. Той изчака пристигането на нашата сервитьорка, облечена като котка, която донесе пържените моцарелени пръчици и питиетата. Или поне реших, че е сервитьорка. Трудно бе да се отгатне полът под костюма.
— Процесът на татуиране не е никак сложен — рече Маркъс, когато останахме сами. — Казах ти, че алхимиците могат да добавят внушението на мороите към мастилото, нали? За да ограничат общуването… и други неща, ако е необходимо.
Все още не бях съвсем сигурна дали вярвам на идеята, че татуировката съдържа компоненти, контролиращи съзнанието, но го оставих да продължи.
— Когато мороите са помогнали да се смеси мастилото с кръвта им, владеещите магията с елемента земя са пропили татуировката с внушението, което те възпира да обсъждаш вампирите. Земната магия е в хармония с останалите три физически елемента: въздух, вода и огън. Тъкмо тази хармония придава силата на татуировката. И така, ако се сдобиеш с омагьосано мастило и някой морой развали земната магия в него, това ще разруши връзката с останалите елементи и ще унищожи всякакво внушение, скрито в нея. Инжектирането на това „развалено“ мастило в татуировката ти нарушава хармонията и в твоите елементи — което пък на свой ред прекъсва всички внушения, направени от алхимиците.
Еди и аз се взирахме потресени в него.
— И това е „всичко“, което трябва да направя? — попитах невярващо.
— По-лесно е, отколкото си мислиш — намеси се и Амилия. — Трудната част е… ами, Маркъс направи допълнение към процеса. Технически не е необходимо… но е полезно.
Бяхме тук едва от десет минути, а вече започна да ме боли главата.
— Решил си да импровизираш?
Смехът му беше не по-малко заразителен от преди… само дето и този път сцената не предразполагаше към подобно веселие. Той се спря, като че ли чакаше да се присъединим, и продължи, когато не го сторихме.
— Това е един от начините, по които може да се възприеме моето допълнение. Но тя е права — много е полезно. Преди да позволя на някой да промени татуировката си, той трябва да изпълни задача. Задача, която включва директно опълчване срещу алхимиците.
Еди не можеше да се сдържа повече.
— Какво, нещо като ритуално посвещаване?
— Повече от това — каза Маркъс. — Имам теория, според която, ако направиш нещо подобно, което ще се противопостави на цялото получено обучение, това ще отслаби малко внушението. Обикновено задачата включва внедряване в помощ на нашата кауза. Това омаломощаване улеснява въздействието на другото мастило. А и е добро изпитание. Деактивирането на татуировката не означава, че си готов да напуснеш алхимиците. То не може да заличи годините на обучение и вкоренените принципи и правила. Опитвам се да намирам хора, които са готови да се разбунтуват, но понякога, когато трябва наистина да действат, те се пречупват. По-добре е да го знаем отрано, а не късно, когато променим татуировката.
Извърнах се към Амилия и Уейд.
— И вие, двамата, сте го направили? Направили сте нещо смело и дръзко, а след това татуировките ви са били деактивирани?
Те кимнаха едновременно.
— Сега остава само да ги подпечатаме с тъмносиньото или индигово мастило. — Забелязал недоумението ми, Уейд обясни: — Дори след като се наруши хармонията на елементите в татуировката, тя може да бъде възстановена. Някой може насила да опресни татуировката и отново да те подчини на внушението. Татуирането отгоре с индиговото мастило гарантира, че никога повече не можеш да бъдеш контролирана отново.
— А аз пък си мислех, че твоето е само избор на дизайн — казах на Маркъс.
Пръстът му се плъзна разсеяно по плетеницата от полумесеци.
— О, има и дизайн. Но мастилото е задължително. Това е специална смес, която трудно се намира. Налага се да пътувам до Мексико, за да се сдобия с нея от един местен. След две седмици ще заведа Амилия и Уейд, за да подпечатаме техните татуировки. Ти също би могла да дойдеш.