Бурята

— Искам да знам защо правим това — настоя Грейсън пред Пюрити два дни преди началото на операцията им по ликвидирането на Косачи.

— Ти го правиш за себе си — каза му тя. — Правиш го, защото искаш да си напук на света също като мен!

Това само го разгневи още повече.

— Ако ни пипнат, ще подменят съзнанието ни, знаеш го, нали?

Тя му отправи типичната си крива усмивка.

— Рискът прави начинанието още по-вълнуващо.

Искаше му се да ѝ се разкрещи, да я разтърси, докато тя разбере колко е нередно това, но знаеше, че така само ще събуди подозренията ѝ. А най-важното бе тя да не го подозира. Доверието ѝ бе всичко за него. Та макар и това доверие да бе съвършено неоснователно.

— Чуй ме — заговори той спокойно, колкото можа, — очевидно е, че онзи, който иска тези Косачи ликвидирани, излага на риск нас вместо себе си. Най-малкото имам право да знам за кого го вършим.

Пюрити вдигна ръце нагоре в жест, издаващ нетърпение.

— Има ли значение? Ако не искаш да участваш, недей тогава. Бездруго не си ми притрябвал.

Това го нарани повече, отколкото бе склонен да покаже.

— Не че не искам да участвам — каза ѝ. — Но ако не знам за кого го правя, ще се чувствам използван. От друга страна, ако знам и все пак го свърша, аз ще съм този, който ще използва използвача.

Пюрити се замисли над думите му. Логиката бе твърде нестабилна, Грейсън го съзнаваше, но залагаше на факта, че действията на Пюрити не почиваха изцяло на логическа основа. Тя бе движена от импулсивност и хаос. Оттам идеше притегателната ѝ сила.

Накрая тя каза:

— Изпълнявам задачи за неприемлив на име Катил.

— Катила? За пазача на „Откачалки“ ли говориш?

— За същия.

— Шегуваш ли се? Че той е пълно нищожество.

— Така е, да, но получава поръчки от друг неприемлив, на когото вероятно ги дава друг. Не схващащ ли, Главорез? Цялата тази схема е като огледален лабиринт. Никой не знае кой е в далечния край и хвърля първото отражение. Така че или участвай във веселбата, или се омитай. — После стана сериозна. — Кое ще е, Главорез? Участваш или не?

Той пое дълбоко дъх. Нищо повече нямаше да измъкне от нея, защото тя не знаеше повече от него, а не я и беше грижа. Включила се бе заради емоцията. Заради предизвикателството. За Пюрити нямаше значение чии интереси обслужва, стига това да удовлетворяваше нейните.

— Участвам — отвърна той. — Участвам сто процента.

Тя го блъсна игриво с юмрук по рамото.

— Едно мога да ти кажа — заяви. — Който и да е този, хвърлил първото отражение, на твоя страна е.

— На моя страна? В какъв смисъл?

— Кой според теб те отърва от досадния ти агент на Облака? — попита тя.