Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В началото на 60-те години от дирекция Държавна сигурност прераства в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към МВР, който през 1965 г. излиза от неговите рамки и получава ранг на министерство. Ведомството има следните подразделения:
Първо главно управление — външно политическо разузнаване и външно контраразузнаване.
Второ главно управление — контраразузнаване, икономическа сигурност и вътрешна сигурност.
Трето управление — военно контраразузнаване и сигурност в армията и военната промишленост.
Четвърто управление — създаване и експлоатация на технически средства за разузнаване и контраразузнаване.
Пето управление — охрана на партийни, държавни и правителствени лица и осигуряване на правителствената връзка.
През 1969 г. КДС се обединява с МВР, като структурите му стават управления за Държавна сигурност в министерството. Дейността по защита на вътрешната сигурност е извадена от Управлението за контраразузнаване и е създадено Шесто управление на ДС със следните задачи: наблюдение на лицата, разпространяващи идеи, които противоречат на комунистическата идеология; противодействие на стремежите за консолидация на малцинствени групи в България и на техни действия в полза на други държави; борба с незаконния трафик и търговия с културно-исторически ценности; наблюдение на лица членове на БКП, чието поведение е в разрез с официалната политика на партията.
Характерно за общото управление на разузнавателната и контраразузнавателната система на HP България е, че се осъществява от колективния партиен орган — Секретариата на Политбюро на ЦК на БКП. За непосредствената дейност на Държавна сигурност отговаря първият секретар на ЦК на БКП.
От 1971 г. ръководството на разузнавателната и контраразузнавателната дейност и вътрешната сигурност се осъществява от Държавния съвет, по-конкретно от формирания към него Държавен комитет за отбрана. През 1974 г. е приет Указ №1467 на Държавния съвет, с който се регламентира дейността на Държавна сигурност в МВР. Съгласно указа и с решение на Министерския съвет Гранични войски се изваждат от МНО и преминават на подчинение на МВР като самостоятелна структура. Едновременно с това на тях се предоставят разузнавателната дейност в присъединените територии и контраразузнавателното осигуряване на границата, които дотогава са били осъществявани от РУМНО — Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана.
В началото на 80-те години в разузнаването, контраразузнаването и вътрешната сигурност се правят нови структурни промени. За повишаване ефективността на следствената дейност от ДС, НМ и съда са извадени следствените звена и е създадено Главно следствено управление към МВР. Към Първо главно управление на ДС се създава Управление за научно-техническо разузнаване, а към Второ главно управление на ДС — Икономическо. Целта е със специфичните сили и средства на разузнаването и контраразузнаването да се подпомогне развитието на икономиката на страната и да се предотвратят стопанските разхищения в големи размери, както и опазването на държавната тайна в икономиката.
През 1984 г. започва т.нар. възродителен процес (насилствена смяна на имената на турското население в България с български). Турската етническа общност отговаря на тази правителствена политика с масови протести и дори с терористични актове. В резултат към Шесто управление е създадено ново направление — Терор, чиято задача е борбата срещу тероризма. По-късно Икономическото управление е извадено от Второ главно управление на ДС и е преименувано Четвърто управление на Държавна сигурност.
В края на 80-те години системата за сигурност на НРБ е имала следния вид:
РУМНО (военно разузнаване) — събира военна, военнополитическа и военноикономическа информация, включително с технически средства.
МВР със следните управления и отдели на Държавна сигурност:
Първо главно управление — събира информация от политически, военен, икономически и научно-технически характер.
Второ главно управление — противодейства на чуждите разузнавателни служби, осъществява контрола на гранично-пропускателния режим и опазва държавната тайна.
Трето управление — осъществява контраразузнаване в армията и ведомствените войски, грижи се за тайните в армията и военната промишленост.
Четвърто управление — отговаря за сигурността на обектите в промишлеността, селското стопанство, транспорта и научно-техническите институти, както и за борбата срещу крупните разхищения в икономиката.