Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Основният ПРОДУКТ на Бюрото за кодове през този период е „бюлетин“ за избрано малцинство от Генералния щаб и Държавния департамент. В него се съдържат предимно политически разузнавателни сведения, които не представляват особен интерес за армията.
През 1929 г. сумата, отпускана на Ярдли, вече е 25 000 долара, с която Ярдли може да поддържа персонал от петима души. Той получава 9375 долара и интересът му към разкодирането вече е намалял. (Военното министерство отпуска 10 000 долара, а Държавният департамент — 15 000.) Крайно ограничените усилия на Стаята са насочени основно към японските дипломатически кодове. Тогава, през март 1929 г., за президент е избран Хърбърт Хувър, а държавен секретар става Хенри Стимсън, на чието бюро в началото на май са оставени няколко превода на кодирани японски съобщения. Според доклад, представен от декодировчика УИЛЯМ ФРИДМАН, реакцията на Стимсън „беше бурна и действията му — драстични. Когато разбра как е получен материалът, той характеризира стореното като изключително неетично и заяви, че трябва да се прекрати незабавно, що се отнася до Държавния департамент. За да бъде сигурен, че всичко ще бъде, както е наредил, той даде инструкции необходимите средства незабавно да престанат да се отпускат“. Твърди се, че по-късно Стимпсън е обяснил действията си с изказването: „Джентълмените не четат пощата си.“
Армията настоява средствата от Държавния департамент да бъдат отпускани до края на юни 1929 г., за да има възможност нюйоркската служба да бъде закрита, архивите да се изпратят в Министерството на войната и служителите да получат по 1 заплата за компенсация. (Същевременно отговорността за разкодирането е прехвърлена от армейския отдел за военно разузнаване на началника на свързочния отдел. Вж. СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.)
Ядосан и разочарован, Ярдли започва работа върху книгата „Американската Черна стая“ („The American Black Chamber“), която предизвиква голям шум, когато излиза през 1931 г. В нея се разкрива как шифровъчното бюро е разчело японските дипломатически кодове. Книгата се превръща в бестселър по цял свят, предимно в Япония. Надига се истинска полемика. Външното министерство, смутено от разкритията, започва да използва шифрови машини (вж. ПЪРПЪЛ).
Ярдли съкращава и преработва книгата, за да може да излезе като поредица във водещото американско списание Сатърди ивнинг поуст. Като разчита на успеха на книгата и поредицата в списанието, той се впуска да чете лекции и написва множество статии. Запазил е около 5000 прехванати съобщения, които дава на сътрудник, за да ги издаде в книга. Ръкописът е иззет от правителството, а през юни 1933 г. Конгресът гласува закон, забраняващ публикуването на какъвто и да е материал, който е бил предаден на независимо какъв дипломатически код. Ярдли написва в тия години и 2 романа: „Червеното слънце на Нипон“ („The Red Sun of Nippon“) и „Русата графиня“ („The Blonde Countess“). По втората книга е сниман изключително популярен филм — „Рандеву“ („Rendezvous“), с участието на Уилям Пауъл, Сезар Ромеро и Розалинд Ръсел.
През 1938 г. Ярдли отива в Китай по покана на Чан Кайшъ, за да помогне във войната с Япония. В продължение на 2 години работи за националистите в Китай, разчитайки японските тактически кодове. Завръща се за кратко в Съединените щати и заминава за Канада през 1941 г., където създава правителствена школа за дешифриране. Връщайки се отново във Вашингтон, се заема с различни дейности, като нито една не е свързана с разкодиране, и написва нов роман — „Враните са черни навсякъде“ („Crows Are Black Everywhere“). В края на 1957 г. издава „Школата на един играч на покер“ („The Education of a Poker Player“) — още една изключително популярна книга, която все още се преиздава и 40 години по-късно. Един историк по декодирането описва Ярдли по следния начин: „Нисък, оплешивяващ, остроумен, великолепен разказвач — както негов познат казва: «В главата си има динамо от концентрирана интелектуална сила» — с начин на говорене, който изразява вътрешно убеждение; той излъчва силно привличане за много от тези, които го познават.“ Много декодировчици — негови служители и последователи, не могат да му простят, че е разкрил успехите на Черната стая.