Сексът и комунизмът 2

Посрещнаха ги с обичайните салтанати и ги поведоха към масата. Стоян закъсняваше. В момента, в който ги настаниха, той се появи усмихнат отдалече, с два букета в двете ръце. Колев погледна Лола - първата й реакция беше важна. Стоян приближаваше към масата и изведнъж лицето й се опъна.

„Не може да бъде!“ беше първата й мисъл. Не той. Не беше възможно. Трябваше да се овладее, но беше безумно, наистина не можеше да бъде. Отпи от колата си и нервно запали цигара. Не беше мястото да се правят сцени, после щеше да обясни всичко.

Стоян застана до масата и я погледна - на Колев му стана ясно, че няма за какво да се притеснява. Неговата реакция беше важна, с нейните глупости беше свикнал. Беше кавалер. Целуна ръка на майка й, после се обърна към Лола, изчаквайки Колев да го представи.

- А това е Лили... или Лола, както тя самата обича да се нарича.

Дори не изчака тя да вдигне ръка от масата, направо я взе и се наведе да я целуне. Жестът можеше да бъде изтълкуван като агресия, но му отиваше. Лола обаче явно не мислеше така, гледаше го лошо. Майка й я погледна озадачено, защото разбра, че става нещо. Дъщеря й кимна студено на горещия, леко насмешлив поглед на Стоян, докато целуваше ръката й.

- Познаваме се...

Да, нещо не беше наред. По дяволите номерата на малката курва. Изобщо не го интересуваше какво става в смахнатата й глава. Щеше да й мине. Каквото и да беше мнението й за това свястно момче, което явно познаваше.

Стоян, Стенли Бичето, се настани до нея и я погледна мило. Топло, нежно, с блестящ от възхищение поглед, който издаваше много повече от това, че я познава - гледаше я с любов и с вбесяващо чувство за притежание. Беше изключително нахален. Лола не можеше да повярва какво й се случва. Бяха се засекли преди около година на някакъв купон и я беше изпратил до къщи. Мразеше се, че го беше оставила да я целуне. От страх, но имаше и нещо друго. Това друго, този опасен поглед, това брутално мъжко тяло, тези мускули, крака, ръце, рамене, задник, в момента изглеждаше укротено. Не можеше да мисли за него по друг начин, освен като за полуживотно. Беше отслабнал, животинското в него като че ли беше изчезнало, което не беше възможно, тя знаеше, че не беше възможно. Беше усетила дивата му природа още когато се запознаха в пушкома на „Денкоглу“. Беше отвратително и тогава, както и сега. Знаеше какво е направил със Софи. Нямаше как да го забрави, въпреки че беше станал неузнаваем. Новият му финес не променяше нищо. Правеше го дори още по-плашещ.