Сексът и комунизмът 2
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 9786191641932
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът 2». Краткое содержание книги:
Едно високопоставено семейство, родено от невидимо насилие, притежава всичко, което човек може да пожелае. Освен едно - достойнство.
Липсата на свобода в България е развращаваща даденост.
- Добре.
Той помълча, играейки си с трохите на масата. За пръв път се почувства стар. Имаше нужда от спокойствие, а не от дивотиите на едно неуравновесено същество, с което отново беше принуден да живее. Всъщност, докато я нямаше, всичко беше по-спокойно от всякога. Слава богу, вече не получаваше ерекция от присъствието й около него. Цялата й магия беше постепенно повяхнала и изчезнала. Това беше голямо облекчение.
Маруся стана да разчиства масата. Лола доведе за ръка малкия, облечен в хавлия с качулка, да каже лека нощ на дядо си и баба си. Нагушкаха го и го нацелуваха и тя го поведе към спалнята. Колев я погледна замислено.
- Лола, искам да те запозная с едно симпатично момче.
Тя се обърна изненадано. Това пък сега...
- Хм... Добре. Кой е той?
- Ще видиш, много ще ти хареса.
58.
По коридорите на министерството често се разминаваше със съвсем младо, хубаво момче, на не повече от 23-24 години, което беше винаги забързано и усмихнато. Един ден трябваше да бъдат изпратени някакви документи по куриер до Министерство на финансите и Колев видя, че същото момче чакаше при секретарката му, за да ги вземе.
- Ти нов куриер ли си?
Младежът се усмихна широко, черните му очи гледаха смело и открито. Подаде ръка на Колев.
- Да, другарю Колев! Приятно ми е, Стоян Велев!
Ръкуването му веднага се хареса на Колев. Беше мъжко, здраво, без колебание. Целият беше здрав, як, излъчваше самоувереност и стабилност. Много добре.
- Как се озова тук?
- Ами... Кандидатствах „Външна търговия“, но не ме приеха и си търсих работа, за да изкарам някой лев да помагам вкъщи...
- Много си оправен, тази работа не се намира лесно. За теб няма ли казарма?
- Пея в хора на ГУСВ.
- Ясно. А кой те уреди и тук, и в ГУСВ?
Стоян стана сериозен и замълча за момент.
- Татко... е... беше... шофьор на другаря Станоев...
- Знам го баща ти. Моите съболезнования! Карал ни е на лов. Беше мъжкар... прекалено рано си отиде... Съчувствам ти искрено. Но пък се радвам, че ми направи добро впечатление, преди да разбера, че си наше момче...
Чудесно. Извади голям късмет с този Стоян. Беше от добро и скромно семейство. Бащата беше мълчалив човек с желязна дисциплина, от който Данчо Станоев не можеше да се нахвали. Ненапразно момчето изглеждаше свястно.
- Много благодаря за съболезнованията и за добрите думи за баща ми, другарю Колев!
- И ти ми изглеждаш читав, щом работиш. Младите сега не сте много по работата...
Стоян се усмихна.
- Аз съм различен...
- Добре, ще видим... Хайде, сега бягай да носиш документите, че стана обяд.
Колев влезе в кабинета си в отлично настроение. Момчето беше перфектно за целта му. И не биваше да губи време. На следващия ден го извика на разговор. Започна директно, без предисловия.
- Сядай тук - посочи му стол срещу бюрото си. - Какви са плановете ти за бъдещето?
Последва директен отговор. Малкият не беше срамежлив, напротив, изглежда, че имаше доста високо самочувствие. Със сигурност жените му го бяха създали.
- Да кандидатствам пак „Външна търговия“ и този път да вляза.
- Имаш ли си приятелка?
Стоян го погледна изненадано, не беше очаквал такъв въпрос.
- Имам... няколко сериозни... - И се подсмихна. - Още не мога да се спра, знаете как е.
Това развесели Колев. Беше непукист. Точно такъв му трябваше.
- Знам, разбира се. Сигурно момичетата ти се лепят, като те гледам какъв си хубавец.
- Е, не мога да се оплача...
- Сега, слушай ме добре. И този разговор си остава между нас.
Лекотата изчезна, сините очи на Колев се впиха в Стоян студено и тежко.
- Разбира се, другарю Колев, гроб съм!
- Добър ген носиш, наше момче си, окумуш си, баща ти го няма, за да ти помага, аз ще ти помогна. Знам какво е да загубиш баща и да се грижиш за майка си сам. Трябва да си и син, и съпруг, нали така?
Стоян само кимна, съгласявайки се. Колев помълча малко, стана и взе две чаши и бутилка уиски.
- Пиеш ли?
Май сега го провокираше и веднага се усети какъв трябва да е отговорът му.
- Да, но не прекалявам.
Колев наля по един пръст и на двамата, вдигна чаша за наздраве и отпи.
- Наздраве, другарю Колев!
- Сега... Искам да те запозная с едно момиче.
Отново изненада. Това пък беше последното, което беше очаквал да чуе от министъра.
- Доведената ми дъщеря Лили.
Стоян се намести неспокойно на стола. Ставаше малко прекалено отговорно.
- Добре... Малко ме изненадахте...
- Красиво, интелигентно момиче, веднага ще си паднеш, като я видиш, нали младите така казвате...