Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Ангел на Изтока, аз те обожавам. Ще прекарам цялата нощ на балкона, понеже ме въодушевява желанието да дойдеш само за един-единствен четвърт час и да чуеш гласа ми през дупката, която се намира под краката ми. Ще си говорим тихо, тихо. За да чуваш, можеш да стъпиш на балата, която лежи точно под дупката.
Помолих пазача да не ме заключва, както правеше всяка нощ. Той се съгласи, при условие че ще ме наблюдава, тъй като, ако ми хрумне да скоча на двора, това би струвало главата му. Все пак обеща да не идва на балкона.
Към полунощ я видях да се явява и то точно в момента, когато се съмнявах вече, че ще дойде. Прострях се на балкана, така че главата ми да се намира над дупката — някъде към шест цола. Видях я да се качва на балата и главата й сега бе на около една стъпка от балкона. Тя трябваше да се държи с едната ръка за стената, тъй като опората й не бе сигурна. Така ние си говорихме за нас, за любов, копнеж, пречки, хитрини. Казах й защо не бих могъл да скоча долу в двора и тя забеляза: дори и да не съм бил възпиран по тази причина, подобно нещо би ни докарало нещастие, тъй като аз по никакъв начин не бих могъл да се кача отново горе. Освен това Бог знае само какво би предприел турчинът, ако ни намери заедно. След това тя ми обеща да излиза всяка нощ, за да си говорим и протегна ръката си през дупката. Ненаситен, аз я целувах безспир. Струваше ми се, че никога през живота си не съм докосвал толкова мека и нежна ръка.
Какво блаженство изпитах, когато и тя ме помоли за моята. Бързо протегнах цялата си ръка през дупката и тя притисна устни върху извивката на лакътя. Какви сладки кражби си позволяваше ръката ми! Но трябваше да се разделим. Когато влязох отново в стаята си, забелязах със задоволство, че пазачът лежи дълбоко заспал в един ъгъл.
Бях доволен, понеже бях получил всичко, каквото, можех да очаквам при неудобното ни положение. Започнах да се мъча да измисля някакъв начин, чрез който следващата нощ бих могъл да си доставя повече наслади. Тогава видях, че женският ум на моята хубава гъркиня бе по-находчив от моя. Тя се разхождаше с господаря си в двора и му говореше нещо на турски, на което той одобрително кимаше. Веднага след това дойдоха един слуга и пазачът и поставиха голям кош със стока под балкона. Тя даде нужните нареждания и поръча, уж за да направят повече място за коша, да поставят една от памучните бали напряко върху другите две. Радостно наблюдаващ, аз открих веднага нейното намерение: по този начин тя си създаваше средство да се издигне на две стъпки по-високо. Прецених обаче веднага, че би трябвало да заеме много неудобно положение: би трябвало да се прегърби, а така не би могла да издържи дълго. Дупката не бе достатъчно широка, за да може да пропъхне главата си и да стои удобно права. Трябваше да се намери някакво средство да се отстрани и това неудобство. Не виждах никаква друга възможност, освен да откъртя дъската, а това никак не беше лесно. Все пак реших да опитам и отидох в стаята, за да взема едни големи клещи. Пазачът не беше там. Използувах неговото отсъствие и ми се удаде да извадя внимателно четирите големи пирона, с които дъската бе закована. Когато се уверих, че мога по желание да я махна, поставих отново клещите на мястото им и зачаках нощта с нетърпението на влюбен.
Обектът на моите желания дойде точно в дванадесет часа. Когато видях, че й е трудно да се изкачи на най-горната бала и да се задържи отгоре, извадих дъската, протегнах й ръката си, доколкото можех, и й предложих по този начин сигурна опора. Тя се изправи и бе приятно изненадана, че може да пропъхне главата и ръцете си през дупката. Не загубихме много време в комплименти, само се поздравихме взаимно, че сме работили общо за постигането на същата цел.
Ако предишната нощ я бях притежавал повече, отколкото тя мене, сега бе точно обратното. Нейната ръка ме опипваше целия — аз обаче не достигнах повече от половината. Тя проклинаше майстора на балите с памук, че не ги е направил с половин стъпка по-дебели, за да може да се приближи повече до мен. Дори да бе така, пак нямаше да сме задоволени, но тя би имала повече наслада.