Откраднатият сън
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-886-3
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Откраднатият сън». Краткое содержание книги:
През нощта Виктор Алексеевич получил от Централното адресно бюро списъка на всички жители на Москва с имена Никифорчук и Градов.
— Хората на име Никифорчук са по-малко, ще ги поема аз — каза полковникът. — Защото вече съм старичък, пренапрежението е вредно за мен. Поеми името Градов и да започваме отсяването.
Той подаде на Настя купчинка компютърни разпечатки.
— Изходната точка е, че синът на Попов е роден не по-късно от петдесета година, щом през седемдесета вече е бил отслужил и е учел в института, но и не по-рано от четирийсет и пета, защото Попов е дошъл в Москва едва след войната, преди нея е живял в Смоленск. Историята с извънбрачния син е московска, проверих. По принцип приятелчето му трябва да е било на същата възраст, плюс-минус три години. През седемдесета трябва да е бил най-малко на осемнайсет, тоест роден е не по-късно от петдесет и втора.
Настя взе списъците и се прибра в кабинета си. Подреди върху бюрото си купчини статистически отчети и аналитични материали, после издърпа чекмеджето и сложи в него стотиците Градови. Искаше й се, както обикновено, да заключи вратата и да поработи спокойно, но разбираше, че днес не бива да го прави. Нека всички, които се интересуват, да влизат и да виждат, че тя готви за Гордеев поредното ежемесечно аналитично сведение за убийствата, извършени на територията на града, и за тяхната разкриваемост.
Интересуваха се всички. Е, ако не всички, поне много хора. През следващите два часа в кабинета й влязоха най-малко десет души и тя се оплака на всекиго от лекарите, които за малко не я вкарали в болница, от Олшански, който се чудел какво да прави с убийството на Ерьомина и си изкарвал яда на Настя, от Гордеев, който искал аналитичното сведение за утре, от течащите си ботуши, заради които краката й постоянно били мокри, изобщо от живота, който бил толкова тежък, че по-добре да не била жива. Всички кимаха, съчувстваха й, молеха за малко кафе, за цигара и й пречеха да работи. Настя едва успяваше с рязко движение на тялото да затваря чекмеджето, когато вратата се отваряше. Пак добре, че никой не й се обаждаше по градския телефон.
Когато вратата се отвори за пореден път, Настя си помисли, че утре непременно ще има синина на корема. Влезе Гордеев.
— Ти защо не вдигаш телефона? Чернишов не може да се свърже с тебе.
Настя погледна с недоумение апарата.
— Никой не е звънял. — Тя вдигна слушалката на градския телефон, допря я до ухото си и я подаде на Житената питка. — Изключен е. Гробна тишина.
Виктор Алексеевич пъргаво се втурна към вратата и я заключи отвътре.
— Имаш ли отвертка?
— Откъде да имам? — разпери ръце Настя.
— Глупаво момиче — подхвърли добродушно Житената питка. — Дай поне една ножица.
Той бързо огледа розетката, после, ловко боравейки с ножицата, разглоби апарата.
— Изящно — констатира накрая, като разглеждаше едва забележимите с просто око повреди по жиците. — Простичко и с вкус. Искаш ли да се повеселим?
— Защо? И без това знам кой го е направил. И вие знаете.
— Абе ние може да знаем много работи. Ами ако грешим? И изобщо ти му уреди прекалено спокоен живот. Той, разбираш ли, е най-умният, най-хитрият, най късметлията, всичко му се подрежда, както той иска или както му нарежда господарят, а ние клюмаме и му играем по свирката като безмозъчни телета. Време е и ние да го поразиграем малко, че да не би да заподозре нещо. Това е опитен човек, прекрасно знае, че работите вървят гладко само на хартия, а в живота непременно нещо се проваля или върви наопаки. Нека се поразвлече, нека си поблъска главата: къде ли е сбъркал?
— И все пак не разбирам. — Тя сви рамене. — На какво е разчитал? Аз можех отдавна да разбера, че телефонът не работи. Чиста случайност е, че досега не опитах да звъня на някого.
— И какво щеше да направиш, ако бе вдигнала слушалката и не бе чула сигнал?
— Не знам. Сигурно щях да помоля някого да види какво му е на телефона.
— Кого по-точно?
Настя се засмя.
— Стопроцентово сте прав, Виктор Алексеевич, щях да се обърна именно към него. Първо, кабинетът му е непосредствено до моя. Второ, всички знаят, че той много разбира от апаратура и от битова техника. Постоянно му носят кафемелачки, сешоари, електрически самобръсначки и тем подобни машинки и го молят да ги поправи. Той между другото има комплект отвертки и всички използват този комплект. Така или иначе, моят повреден телефон щеше да мине през ръцете му.