![Произход. Пустинна клетва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/6/proizhod-pustinna-kletva-bg-download.jpg)
Произход. Пустинна клетва [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-454-3
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Произход. Пустинна клетва [bg]». Краткое содержание книги:
Ая вдигна вежди с чувството, че на този фронт са доста единни с Ахмозе. Мнозина мислеха така за Рабия, защото тя наистина знаеше повече от тях.
— Мислиш ли, че виждам бъдещето? — продължи възрастната жена. — Де да можех! За съжаление нямам подобна дарба. Имам желание обаче да съхраня идеите на меджаите и увереност, че за целта тези храмове трябва да бъдат опазени.
— Храмовете се пазят.
— Не от меджаи. Градът има нужда от своя закрилник. От Сабу и от Байек.
— Е, в момента и двамата не са тук.
Ая разбираше, че е твърде рязка, но прямотата очевидно не смущаваше Рабия. В това отношение приличаше на Ахмозе, а и на самата Ая, пораснала и променена след пътуването.
Рабия кимна замислена.
— Но ще се върнат. Единият или и двамата.
— Защо си толкова сигурна?
— Че Сабу ще се върне? Не съм. Но Байек… О, той ще дойде. Ще дойде, защото ти си тук.
— Примамка съм, така ли?
Разбия разпери нервно ръце.
— Хайде пак! Как е възможно да те задържа тук, дете? Дойде по своя воля. Доволна съм, че ме сравняваш с боговете, но не съм способна да те разигравам като марионетка.
— Само дето се получи така — въздъхна Ая, внезапно усетила да я наляга умора.
Дългите години бягство я бяха изтощили и естествената подозрителност там, по пътищата, сега внезапно й се стори съвсем неоснователна тук, в малката, безопасна Сива.
Ая почувства как у нея се надига отровна смесица от непонятни чувства — отвращение, гняв, отчаяние, тревога. В гърлото й се надигна горчилка. Замаяна, тя излезе от дома на Рабия, забравила всякаква вежливост. Възрастната жена подвикна обезпокоена след нея и Ая най-сетне се обърна, махна за сбогом и обясни, че се чувства изморена.
По пътя към къщи се почувства още по-зле. Зави й се свят, наложи се дори да се подпре на близка ограда. В ума й се блъскаха несвързани мисли. Почуди се дали усещането за безсилие дори тук, в Сива, е причина за разбунения й стомах и за причерняването, подкосяващо краката й.
Най-сетне стигна до къщата на леля си и със сетни сили прекрачи прага с отчаяно желание да легне. Обърка се в сумрака вътре; крайниците й трепереха след бурята от чувства, връхлетяла я на улицата. Едва след секунда-две осъзна, че в стаята има някого. Различи фигура на мъж.
— Байек — отрони тя, ала не беше Байек.
Беше той — Бион, мъжът от пустинята.
Как се е озовал тук, запита се тя. Ала пак й се повдигна, въздухът миришеше странно, пред очите й се спусна облак. Въздухът не й стигаше, всичко бавно се накланяше. Мъжът тръгна към нея, стиснал нещо червено в ръка. „Моят шал — помисли си тя. — Боже! Колко ми липсваше.“ После усети как краката й се огъват, подът се надигна към лицето й, силни длани я подхванаха. Сетне — нищо.
62
След битката, докато реката отнасяше Байек, а Сабу лежеше победен на земята, Бион коленичи със сведена глава, изтощен и измъчван от болка, заслушан в…
Нищо.
Тишина. Не се чуваха дори крясъците на птиците, зареяни в небето. Дори бученето на кръвта в ушите му бе стихнало. Сабу обаче лежеше в краката му, което означаваше, че мисията му приключва.
Краят на убийствата настъпваше.
И той щеше да намери покой.
Звук наруши мъртвилото. Идваше от Сабу, който дишаше тежко. От гърдите му стърчеше сабята на Бион — убиецът не поемаше рискове, бе приковал меджая към земята като пеперуда. От устата на Сабу избликваше кървава пяна, очите му ту се избистряха, ту се замъгляваха. Впиваше ги в Бион, искаше да види лицето на убиеца, преди да умре.
Бион се надвеси над него, разкривил лице от болката в ранения му хълбок.
— Името ти — изрече немощно Сабу.
Бион кимна, сякаш в чест на победения.
— Казвам се Бион. Орденът ме изпрати да те убия, теб и близките ти. Нае ме Рая, познаваш ли го?
Сабу поклати глава. Стисна очи да се опомни от болката, после ги отвори отново и ги впери в Бион, който не съзря омраза или гняв в тях, само дълбока тъга. Бион се запита дали Сабу носи белезите си вътре и дали той също е изтощен от убийствата; дали частица у него не приветства сбогуването с този живот.
— Къде е той? — попита Сабу.
— Момчето ти? Другаде.
— Мъртъв ли е?
Убиецът разпери ръце.
— Кой знае?
— Той е силно момче — усмихна се морно умиращият.
— Добре си го обучил — каза Бион и отметна кичур коса от очите на Сабу. — Наблюдавах ви. Разбрах, че му даде знака на меджая. Реши, че обучението му е приключило.
— Дадох му смъртна присъда, нали? — рече бащата.
Бион поклати глава.
— Не, тя вече беше издадена. Орденът реши да изтрие меджаите и потомството им от лицето на земята. Когато изпълня задачата си, меджаи ще се наричат само последователите ви и самозванците. Нищо няма да заплашва Ордена. Властта му ще бъде неограничена.