Смърт в сенките [bg]

— Как мислиш, има ли някаква връзка между убийствата на Дрю Шанд и Джейн Елиъс?

— Не са ми известни достатъчно факти за двата случая, така че не мога да правя предположения — отвърна Стив, промуши се през последната редица клиенти, успя да привлече вниманието на барманката и поръча две бири.

Кит се ухили.

— Липсата на факти досега не е възпирала Фиона. Тя твърди, че вероятността да има връзка между убийствата е горе-долу равна на вероятността „Манчестър Юнайтед“ да изхвърчи от Висшата лига. Но може би просто така си приказва, за да не ме тревожи.

Стив отпи от бирата си и се ухили на свой ред.

— Ти какво очакваш, да й противореча ли? И да рискувам гневът божи да се излее върху мен?

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Стив? Оставил си Фиона да ти се качи на главата. Не съм те видял да отстъпваш пред някой друг така, както отстъпваш пред нея. С жена като Фиона не можеш да си позволиш лукса да си прекалено отстъпчив. Пусни я на един пръст чужда територия и тя ще реши, че може да командва целия свят.

— Нали знаеш колко упорито нещо са старите навици — отвърна добродушно Стив, усещайки, че Кит маркира територията си съвсем открито, като нескопен котарак. Но съзнаваше, че приятелят му е прав. Навремето, когато се запознаха с Фиона, той не бе разбрал, че жена като нея има нужда от човек, който да й се противопоставя и да я предизвиква. Сега беше много късно да промени нещата. Лошото бе там, че отношението му към нея остави траен отпечатък върху отношенията му с жените изобщо. Умееше отлично да бъде непреклонен към жените, с които работеше, и равнопоставени, и подчинени. Но при най-лекия намек за по-нежни чувства Стив се превръщаше автоматично в мухльото, който не бе успял да спечели Фиона. Това никак не му се нравеше, но нямаше нито достатъчно време, нито искрено желание да промени коренно нещата. Ако такава промяна би била изобщо възможна. Стив се откъсна рязко от мислите си и се заслуша в това, което говореше Кит.

— Не искам да ме успокояваш, искам само да ми кажеш искрено дали според теб трябва да бъда по-внимателен, особено като имаме предвид и анонимните писма.

Двамата се отправиха към една маса в ъгъла, за която знаеха от опит, че излиза от обсега на тонколоните. На това място можеха да разговарят спокойно — без опасност да прегракнат или да ги подслушват. Стив извади от горното джобче на сакото си пура и я запали.

— Повтори отново всичко, Кит. Не чух почти нищо от тази дандания на бара.

Кит поклати глава.