Смърт в сенките [bg]

Над сградата открай време висяла като че ли зла прокоба. Изгаряла няколко пъти до основи и пострадала много тежко през обсадата по време на Гражданската война. В силуета на Алкасар, погледнат отдалеч, имаше нещо заплашително, може би защото бе лишен от пищните орнаменти на двете други големи сгради на стария град — катедралата и „Сан Хуан де лос Рейес“. Строгите му линии се нарушаваха единствено от четирите кръгли кули в ъглите — всяка увенчана с пищно украсен покрив, който извикваше асоциации с Дисниленд.

Но вътре, отвъд високите стени, нещата бяха съвсем различни. Всяка от вътрешните фасади бе изпълнена в различен архитектурен стил. Фиона така и не успя да влезе в Алкасар, но беше гледала снимки на вътрешността, и й се струваше абсурдно, че постройка с такава пищна архитектура можа да се превърне в център на военната администрация и музей на войската.

Въпреки всичко, и днес сградата бе попълнила с нов случай кървавата си история. Сега в нея бе извършено убийство. Там бе открита последната жертва на безмилостния убиец — за чието залавяне трябваше да помогне и тя. По всичко личеше обаче, че е доста далеч от крайната си цел.

Въпреки всичките й усилия подсъзнанието й криеше тайната си и в ранния следобед Фиона се отказа да разбере каква е тя. Реши този ден да работи до късно, за да разчисти писмата, които чакаха отговор в застрашително нарастваща купчина на бюрото й. Кит щеше да се прибере късно — първо имаше среща с читатели в някаква книжарница, после щяха да отидат на кръчма със Стив, така че нямаше защо да бърза да се прибира. Когато най-сетне излезе от кабинета си, срещна няколко хонорувани преподаватели от катедрата по антропология и те я поканиха да пийнат нещо в клуба на персонала.