![Вътрешният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/0/vtreshniyat-krg-bg-download.jpg)
Вътрешният кръг [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-104-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вътрешният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Демарко подреди топките за следващата игра и подхвърли:
— Каза, че бил ловец. Какъв дивеч имате тук?
— Аз нищо не ловя, но Дейл гърми по всичко, дето има козина или пера. Копелето просто обича да убива.
— С какво ходи на лов? С лък и стрели? С пушка?
— С пушка. И е страхотен стрелец.
— Не думай!
— Самата истина. Веднъж бяхме тръгнали да преследваме една лисица, която имаше бяс. И както си вървяхме през гората — хоп, една от онези летящи катерички. Много ги харесвам тия животинки, да знаеш. Летят по стотина метра, пък и повече. Както и да е. Та му викам на Дейл: „Виж я как хвърчи гадинката!“ — а той вдигна пушката и почти без да се прицелва, я свали от небето. Страхотно стреля кучият му син! Като нищо ще улучи бръмбар от триста крачки! Но защо уби горката катеричка? Смахнато копеле!
Демарко си даде сметка, че макар и интересен, този разговор не води доникъде. Полковник Мур вече беше потвърдил, че Естъп е смахнато копеле, което умее да стреля. Реши да пита Джуниър дали е познавал Били Матис и знае ли нещо за родителите му. Но докато търсеше начин да насочи разговора в тази посока, пред бара спря един прашен пикап, от който слязоха Дейл Естъп и двамата рейнджъри. По дяволите! Нали този тип беше казал, че ще се забавят поне два часа?
— Господи, кое време е станало! — сепна се престорено Демарко, направил кратка справка с часовника си. Извади десетачка и я хвърли на масата, след което се обърна и тръгна към вратата.
— Хей, чакай да ти върна — извика след него Джуниър.
— Няма нужда — подхвърли през рамо Демарко.
— Чакай — запъна се онзи. — Мисля, че имам дребни в портфейла си.
Мамка му.
Естъп влезе в бара. Демарко си прибра рестото, стисна още веднъж ръката на Джуниър и каза, че за него е било истинско удоволствие да загуби четири игри подред.
Естъп мълчаливо го проследи с поглед, докато вървеше към вратата.
32
Демарко се беше проснал на хотелското легло, увил около кръста си влажната от душа кърпа. Климатикът се беше включил точно сега, когато не се нуждаеше от него, но той не стана да го изключи въпреки хладните тръпки по кожата си.
Притиснал слушалката до ухото си, той разговаряше с една жена на име Беки Таунсенд, служителка във вътрешното министерство. След развода беше излизал няколко пъти с нея, но тя бързо усети, че сърцето му е другаде. Въпреки това продължаваше да го харесва и тайно се надяваше, че някой ден раните му ще зараснат. По тази причина с готовност прие да му направи услугата.
А тя беше проста: да провери дали името Дейл Естъп фигурира в някой от квалификационните курсове, организирани от министерството. А в случай че го откриеше, да се заинтересува дали този човек действително ги е посещавал, най-вече в деня, в който беше извършено покушението срещу президента. Не каза „когато стреляха по президента“, но й продиктува точната дата. На въпроса на Беки защо се интересува от всичко това, отвърна, че подозира въпросната личност в злоупотреба с държавни средства, тъй като има сведения, че изобщо не е посещавал курсовете.
— Дребно престъпление, Беки — небрежно подхвърли той. — Според мен този дебел врат просто си е сложил в джоба част от парите на Чичо Сам.
— Охо, голямо прегрешение! — иронично подхвърли Беки.
— Можеш да се подиграваш колкото щеш, но аз имам сериозно отношение към корупцията в държавата — отвърна той и преди да затвори, й обеща сувенир от дълбокия Юг. Ако намери, ще й подари пластмасова фигурка на губернатора Джордж Уолас в инвалидна количка. Тя реши, че това едва ли е толкова смешно.
Обу къси гащета, облече памучна тениска и зашляпа с джапанките си към стаята на Ема. Спазвайки правилата на конспирацията, той внимателно огледа пустия коридор и едва тогава почука на вратата. Според предварителното разпределение на задачите Ема щеше да направи проверка на недвижимите имоти в района, оставяйки на него да се рови в архивите. Това трябваше да ги насочи към Максуел Тейлър просто защото той притежаваше почти всичко наоколо.
Ема му отвори след доста голямо забавяне и многозначително се отпусна на единствения стол в стаята. Демарко се огледа и бавно седна на леглото.