Драконови зъби [bg]

Мина известно време, преди да излязат подробностите. През първия си ден в Шайен Джонсън бе телеграфирал на баща си с молба да му прати 500 долара. Баща му веднага телеграфирал на шерифа и съобщил, че някой в Шайен опитва да се представи за мъртвия му син.

Всичко, което представи Джонсън — пръстена от Йейл, изпомачкана кореспонденция, изрезка от местния вестник в Дедуд — беше прието за доказателство, че е ограбил мъртвец, като вероятно го е и убил.

— Този човек, Джонсън, е бил колежанин от Изтока — каза шерифът и примижа, за да огледа Джонсън внимателно. — Това няма как да си ти, нали?

— Но съм аз — настоя Джонсън.

— И е богат.

— Аз съм богат.

— Това си го биваше — засмя се шерифът. — Ти си богат колежанин от Изтока, а аз съм Дядо Коледа.

— Попитай момичето, Емили.

— О, попитах Емили — отвърна шерифът. — Каза, че е искрено разочарована от теб, че си й наговорил големи неща за себе си и сега е разбрала какъв си в действителност. Живее в хотелската ти стая и ще продаде онези сандъци, които си донесъл в града.

— Какво?!

— Тя не е твоя приятелка, мистър — каза шерифът.

— Не може да продаде сандъците!

— Не виждам защо не. Твърди, че са нейни.

— Мои са!

— Моментът не е подходящ да се горещиш така — каза шерифът. — Поговорих с някакви хора, които идват от Дедуд. Казват, че си се появил в града с мъртъв индианец и мъртъв бял. Ще се обзаложа сто към едно, че белият е бил Уилям Джонсън.

Джонсън понечи да обясни, но шерифът вдигна ръка.

— Сигурен съм, че имаш обяснение за всичко. Типовете като теб винаги имат.

Шерифът излезе от затвора. Джонсън чу помощник-шерифа да пита:

— Кой е този тип?

— Някакъв бандит, който си придава важност — отговори шерифът и излезе, за да пийне.