Драконови зъби [bg]

— Двеста долара — отговори Уайът.

— Двеста долара!? Възмутително!

— Ти нямаш и толкова, струва ми се — каза Марш.

— Виж, Уайът — каза Джонсън. — Тук, в Ларами, има телеграф. Мога да се свържа с баща ми да ми изпрати пари и утре по това време ще мога да ти дам петстотин долара за твоя дял.

Лицето на Марш потъмня.

— Мистър Ърп, имаме договорка.

— Така е — каза Ърп. — Но ми харесва как звучат петстотин долара.

— Ще ти дам шестстотин — каза Марш. — Сега.

— Седемстотин и петдесет — каза Джонсън. — Утре.

Марш поклати глава.

— Мистър Ърп, мислех, че имаме сделка.

— Удивително е — каза Ърп — как нещата на този свят непрекъснато се променят.

— Обаче дори не си сигурен, че този млад човек може да дойде утре с парите.

— Подозирам, че може.

— Осемстотин — каза Джонсън.

Половин час след това Марш обяви, че е доволен да вземе дяла от костите на Уайът Ърп веднага и без да ги проверява срещу хиляда долара в брой.

— Искам обаче този сандък — каза изведнъж, когато зърна малкия X, надраскан отстрани. — Това означава нещо.

— Не! — извика Джонсън.

Марш извади револвера си.

— Изглежда, в този сандък има нещо, което е особено ценно. И ако смяташ, че животът ти също е особено ценен, което аз не смятам, Джонсън, предлагам да ме оставиш да взема този сандък без повече разговори.

Марш изчака да натоварят сандъците на каруца и с Джо Бенедикт потеглиха на север, към Дедуд, за да вземат останалите кости.

— Какви ги говори той? Какви останали кости? — попита Джонсън, когато каруцата се скри от очите им.

— Казах му, че сме оставили още петстотин килограма в Дедуд, скрити в китайския квартал, и че ти не искаш той да знае за тях — отговори Ърп.

— По-добре да се размърдаме — каза Джонсън. — Няма да стигне далече, преди да отвори някой сандък и да види, че е купил безполезни камънаци. И ще се върне бесен.

— Готов съм да тръгвам — каза Уайът Ърп, докато броеше парите. — Чувствам се много удовлетворен от резултата от пътуването.

— Има един проблем, разбира се.

— Трябват ти сандъци, за да замениш тези, които продаде — каза Ърп.

— Обзалагам се, че военният гарнизон има сандъци, предвид нуждите им от провизии.

След час разполагаха с десет сандъка, повече или по-малко с размерите на онези, които бе взел Марш. Джонсън изрови костите изпод фъшкиите и ги сложи в сандъците внимателно, но и бързо. Сандъкът, в който бяха драконовите зъби, отново беше отбелязан с X, което му се стори повече от добре.

След минути потеглиха за Шайен.