Рома Етерна [bg]

— Колко дълго? Пет години? Десет? Хиляда?

— Не мога да преценя, господарю.

— Помисли си. Андроник тръгва на юг и помита жалката ни отбрана с едно щракване на пръстите, после слага за император сакатия си брат и се връща при сладкия живот в Константинопол. Тук остават десетина гръцки легиона за цялата Западна империя — Испания, Германия, Британия, Галия, Белгика, да не говорим за самата Италия. И за какво му е било да ни превзема? Ами за да потекат нашите данъци на Изток и да напълнят хазната му. Дали британските фермери ще са доволни от това? Или рошавите германци? Знаеш отговора. Андроник превзе Рим, но това не значи, че владее цялата империя. В провинциите не искат гърците да ги управляват и няма да се примирят. Тези хора са римляни и искат да бъдат управлявани от римляни. Рано или късно навсякъде ще се зароди съпротива, и то по-скоро рано. Ще започнат да избиват гръцките бирници и местни управници, ще избухнат въстания, които ще се разрастват. И в крайна сметка Андроник ще реши, че не си струва да се поддържа войска на такова голямо разстояние, ще вдигне рамене и ще махне с ръка. Едва ли ще тръгне втори път да ни покорява. Така че ние или ще избием гръцките нашественици, или, което е по-вероятно, ще ги претопим и ще ги превърнем в римляни. Само след две-три поколения те вече ще са забравили гръцкия.

— Мисля, че имаш право, господарю.

— И аз така мисля. Утре вечер заминавам, Антипатере.

— За Далмация, нали? С имп… с брат си.

Германик плю.

— Не ставай глупак! Не, няма да замина с него. — Той се наведе към Антипатер и изрече тихо и натъртено: — В Остия ме чака кораб, който ще ме отведе в Масалия в Галия. Там или в Лугдун ще е столицата ми, но още не съм решил.

— Столицата ти?…

— Императорът абдикира. Ти лично написа документа, нали така? Значи сега аз съм император. В изгнание, но все пак император. И в момента, когато стъпя в Масалия, ще се провъзглася официално за такъв.

Ако го беше казал седмица по-рано, това щеше да прозвучи като лудост, като пиянски брътвежи, като издевателство. Но този Германик сега беше различен.

Морскосините очи на принца се впиха безжалостно в Антипатер.

— Ако кажеш някому и дума за това, преди да съм напуснал Рим, с теб е свършено.

— Тогава защо изобщо ми го казваш?

— Защото мисля, че макар да си едно плъзгаво гърче, все пак си надежден човек. Казах ти го още тогава, в храма. И искам да дойдеш с мен в Галия.

Дъхът на Антипатер секна.

— Но, господарю!

— На мен също ми трябва завеждащ гръцката кореспонденция. Някой, с чиято помощ да осъществявам връзката със сегашните управници на Рим. Да ми чете докладите на шпионите ми на Изток. Трябваш ми и като съветник, Антипатере. Ти си плах, но в същото време си умен и трезв. Освен това си и римлянин, и грък едновременно. Можеш да си ми от полза в Галия. Ела с мен. Няма да съжаляваш. Аз ще възстановя армията и ще прогоня гърците от Рим. Ти можеш да бъдеш консул, когато си върна трона на Цезарите.

— Господарю…