Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Рома Етерна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рома Етерна [bg]

Электронная книга - «Рома Етерна [bg]». Краткое содержание книги:

Триумф на въображението! Какво би станало, ако Римската империя не се беше разпаднала и Вечният град беше запазил господството си над света хиляди години? През многото столетия на римско владичество един народ страда и кърви… През 2723 с чудото на една нова индустрия се ражда най-сетне и искрата на надеждата. Идва денят, когато самите небеса ще се отворят и бягството от римското потисничество ще стане възможно. Корабите са построени тайно и поробените ще потеглят към звездите, осъществявайки бленувания „Изход“. Най-бляскавото постижение в творчеството на Силвърбърг — връх на разказваческото изкуство.
1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 151
Перейти на страницу:

Само че времената на Сенека, Катон и Цицерон отдавна бяха отминали. Днес всичко беше различно. Врагът беше пред портите на Рим, а какво правеше императорът? Пробождаше се с меча си? Прерязваше си вените? Нищо подобно! Императорът трескаво съставяше писмо, в което смирено молеше да му позволят да се скрие в голям дворец на далматинския бряг. Трябваше ли секретарят му да застане пред дверите на Рим с меч във всяка ръка, за да посрещне врага като герой, докато императорът, комуто служеше, се измъкваше по живо, по здраво?

— Погледни! — повика го Юстина до прозореца. — Там нещо гори. Мисля, че е на Капитолия.

— Оттук не се вижда Капитолият.

— Значи е на някой от хълмовете. Виждам и други огньове. А по Сакра Виа горят факли. Пламъци навсякъде. Мисля, че вече са в града, Антипатере.

Той също погледна навън. Дъждът беше спрял и навсякъде горяха огньове и факли. Някъде отдалеч долитаха викове, но думите не можеха да се различат. Всичко беше размазано, смътно, призрачно.

— Какво мислиш?

Той облиза пресъхналите си устни.

— Да, и аз мисля, че са тук.

— И сега? Вече е късно да бягаме. Ще останем на мястото си — ти, аз, Максимилиан — и ще чакаме края като истински римляни. Нали сме такива?

— Андроник няма да стори нищо на императора. Нито пък на нас с тебе.

— Скоро ще разберем! — отсече Юстина.

Следващият ден не приличаше на никой друг в дългата история на Рим. Гърците бяха влезли в града на свечеряване едновременно от четирите порти, без да срещнат каквато и да било съпротива. Императорът беше наредил на хората да не правят опити за отпор, защото той би бил напразен и само би довел до големи загуби на човешки живот и излишни разрушения. Войната беше изгубена и би било лудост да удължават агонията. Това беше или мъдро и практично решение, или достойно за презрение малодушие и Антипатер имаше определено мнение по въпроса, ала предпочиташе да го запази за себе си.

Дъждът беше спрял вечерта, но на сутринта отново заваля — точно когато василевс Андроник влизаше триумфално в града от север по Виа Фламиния. Беше почти като в съня на Антипатер, с тази разлика, че времето беше лошо и нямаше цветя, а хората от двете страни на пътя бяха като зашеметени и никой не приветстваше новия император на гръцки. Но Андроник наистина яздеше огромен бял кон и беше великолепен, макар и със сплъстена от дъжда грива и подгизнала брада. Той обаче не пое към Форума, а право към императорския дворец, където щяха да му представят документа за абдикация. Същият, който Антипатер беше писал предния ден.

На церемонията присъстваше целият Велик съвет. Тя се провеждаше в Голямата зала с ловните мозайки, строена от един от последните Херакловци, където императорът посрещаше делегациите от далечни страни. Днес обаче той не седеше на трона, а се беше изправил смирено от лявата му страна и се вглеждаше във византийския император, застанал на десетина крачки срещу него. Зад гърба на Максимилиан се бяха подредили членовете на съвета, а зад Андроник стояха половин дузина велможи, които бяха яздили след него при триумфалното му шествие по Виа Фламиния.

Контрастът между двамата монарси беше поразителен. Императорът беше същинско джудже пред Андроник — огромен мъж, по-висок и по-едър от всички в залата, с груби черти и остра жълта коса на келт или брит, пусната свободно на гърба му. Всичко у него — широките плещи, масивният гръден кош, увисналите мустаци и издадената челюст — излъчваше бича, зверска сила. Ала в малките пронизващи очички светеше хладен човешки ум.

Антипатер беше застанал до Максимилиан, за да превежда. По знак на императора той подаде свитъка на един от велможите на Андроник, мъж с обръснато теме и брокатена роба, обсипана с истински рубини и изумруди. Мъжът му хвърли само бегъл поглед и тържествено го подаде на василевса. Андроник бързо плъзна поглед по първите два-три реда и върна свитъка на велможата си.

— За какво става дума в това нещо? — отривисто попита той.

Антипатер за миг се обърка — нима Царят на римляните не можеше да чете?

— Документ за абдикация, ваше величество — чу той изумен собствения си глас.

— Дай ми го пак! — нареди Андроник.

Гласът му беше силен, дълбок и груб и в никакъв случай не можеше да се каже, че гръцкият му гали слуха — така би говорил един войник или дори селянин, но не и император. Сигурно беше поза. Андроник произхождаше от древно и прославено византийско семейство, но знае ли човек?

1 ... 71 72 73 74 75 76 77 78 79 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)