Пето авеню [bg]

— Трябва да е някаква шега — прошепна Елизабет Редман на мъжа си. — Не може да седне тук. Не може да седи на нашата маса. Анастасиос го знае много добре. Никога не би го допуснал.

— Не бъди така сигурна — отговори тихо Джордж и се извърна от Луис Раян, който беше настанен срещу него. — Анастасиос знае, че се опитвам да купя „Уест Текс“. Знае, че ще му бъда конкуренция. И точно това би направил.

— И все пак не мога да повярвам. На този човек дори мястото му не е тук. Какво му пука на Луис Раян за откриването на дванайсет картини на Моне? Какво го интересуват ХИВ и СПИН? Виж го само — рече шепнешком. — Седи си и се усмихва, сякаш не вижда, че сме тук. И сякаш не си спомня какво ни причини преди години. Ти да убиеш жена му. Направо е нелепо.

Джордж стисна ръката й. Мина секунда, преди да успее да пропъди от мислите си образа на Ан Раян.

— Виж — заговори тихо. — Мина много време, откакто не сме го виждали. Рано или късно това трябваше да се случи. Защо просто не му обръщаше внимание и да се забавляваме?

— Имам по-добра идея. Защо просто не си тръгнем?

— Защото сме на кораб насред Хъдсън. Не можем да си тръгнем.

— О, моля те, Джордж. Някъде на този плаващ остров трябва да има хеликоптер. Ще кажем на Анастасиос, че е изникнал спешен случай. — Тя се огледа. Всички или бяха седнали за вечеря, или се готвеха да го направят. Бръмчаха разговори. — Къде е Селина? Може тя и Джак да се съгласят да си разменим местата.

— Не съм виждал Селина.

— А аз не видях Харолд. Виж я горката Хелън, седи сама и е принудена да разговаря с онази ужасна Мами Фицберген и да слуша тъпите й обяснения как наплискването със светена вода я подмладявало. Мислех си, че Харолд е по-внимателен съпруг.

— Нещо не е наред с Харолд — поклати глава Джордж. — Напоследък ми се струва разсеян. Направо не е на себе си. Ще трябва да поговоря с него и да разбера какво не е наред.

— И когато го направиш, погрижи се да му благодариш от мое име — обади се Луис Раян.

Гласът му преряза масата като нож. Гостите на масата на Редман — останалите наоколо също — млъкнаха и наостриха уши.

Елизабет и Джордж се обърнаха към Раян. По развеселената му физиономия беше ясно, че ги е подслушвал.

— Какво искаш да кажеш с това, Луис? — попита Джордж.

Луис сведе глава и го погледна над очилата си.

— Иска ми се да имаше начин да го кажа по-простичко, Джордж, но не мога. Само бих искал да предадеш на Харолд моите благодарности.

Джордж пренебрегна сарказма му и запази лекия тон.

— За какво?

— За това, че ми намери човек, който да управлява хотела ми.

Джордж бе постигнал успех в тази тълпа заради способността си да действа. Запази спокойствие, макар вътрешно да негодуваше, че най-добрият му приятел е разговарял с този човек.