Три романа с Шерлок Холмс

– Великолепно, нали? – засмя се Холмс, като отпиваше от кафето. – Вие как смятате?

– Смятам, че едва сме се отървали да не арестуват и нас като престъпници.

– И аз съм на същото мнение. Не бих могъл да гарантирам, че ще бъдем в безопасност, ако Джоунс получи нов прилив на енергия.

В този миг на входната врата силно се позвъни и гласът на нашата хазяйка госпожа Хъдсън се извиси до вопъл на протест и недоумение.

– Господи, Холмс – казах аз и се надигнах от масата, – струва ми се, че наистина идват да ни приберат.

– Не, не е стигнало чак дотам. Това е помощният детективски отряд на улица „Бейкър“, това са доброволците.

Докато говореше, по стълбите се чу топуркане от боси крака, прозвучаха викове и в стаята влетяха дузина мръсни и окъсани малки уличници. Независимо от бурното им появяване, те показаха известна дисциплина, понеже веднага застанаха в редица и впериха в нас изпълнени с очакване погледи. Едно от момчетата, по-високо и по-голямо на години от останалите, при­стъпи напред с чувство на професионално превъзходство, което изглеждаше много смешно за такова невзрачно малко плашило.

– Получих съобщението ви, сър, и веднага ги доведох – каза то. – За билети отидоха три шилинга и половина.

– Заповядай – каза Холмс, като извади няколко сребърни монети. – В бъдеще момчетата ще докладват на теб, Уигинс, а ти ще докладваш на мене. Не бива да подлагате къщата на такива нападения. Както и да е, сега поне всички ще чуят нарежданията ми. Искам да науча местоположението на парния катер „Зора“, собственост на Мордекай Смит. Катерът е черен с две червени ивици, коминът му е черен с бяла ивица. Намира се някъде по Темза. Искам един от вас да стои на пристана срещу „Милбанк“, където може да се завърне катерът на Смит. Другите трябва да се разделят и да търсят навсякъде и по двата бряга. Обадете ми се веднага, щом научите нещо. Разбрахте ли добре всичко?