Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Случаят с идентичните хомосексуални близнаци
Има едно обширно проучване, осъществено с двойки идентични близнаци, разделени още при раждането и отгледани и възпитани в различни семейства и среди. По време на проучването са били направени редица тестове, за да бъде установено достоверно дали определени човешки характеристики са генетично онаследявани, или са резултат от влиянието на средата. Резултатите сочат, че много човешки характеристики са генетично онаследявани, включително неврастенията, депресията, нивата на интровертност (вглъбяването в себе си) и екстровертност (откритостта към света и другите), деспотизмът, склонността към спортуване и възрастта на първия сексуален контакт.
Като се има предвид, че хомосексуалистите представляват около 5% от цялото мъжко население и като се тръгне от предположението, че хомосексуалността е въпрос на личен избор, то ако анализираме 100 хомосексуални момчета, които имат идентичен брат близнак, от когото са били разделени още при раждането, бихме очаквали, че около 5% от идентичните братя близнаци на изследваните 100 момчета също ще бъдат хомосексуални.
Различните изследователски групи, изследващи този въпрос, стигат до един и същи еднозначен отговор. Той бе демонстриран най-ярко от американските изследователи д-р Ричард Пилард от Бостънския университет и психолога Майкъл Бейли от Северозападния университет. Въз основа на своите проучвания на сексуалната ориентация на отраснали заедно братя, двамата учени стигат до следното заключение:
Вероятността за поява на хомосексуалност при братя е:
• 22% за неидентични близнаци
• 10% за братя — не близнаци и за осиновени братя
• 52% за идентични близнаци с еднакви гени
Колективното изследване на хомосексуалните момчета, разделени от своите идентични братя близнаци още при раждането, разкрива, че над 50% от вторите идентични близнаци също са хомосексуалисти. Освен това, изследователите като цяло допускат, че около 10–20% от близнаците, заявили, че са хетеросексуални, вероятно са хомосексуални, но по една или друга причина за нищо на света не биха си го признали. Сред тях вероятно има бисексуални, избрали да се самоопределят като хетеросексуални. Следователно реалният процент на хомосексуалните братя близнаци с идентичен генетичен код е около 60–70%, тоест двама от всеки трима, което е убедително доказателство, че в повечето случаи хомосексуалността се поражда още в утробата. Освен това изследването потвърждава и тезата, че възпитанието не оказва никакво, или почти никакво, влияние върху сексуалното ориентиране.
Всичко е закодирано в гените
Въз основа на теорията, че хомосексуалността се поражда в утробата, навярно бихте очаквали, че всички идентични братя близнаци на изследваните 100 хомосексуални момчета също ще са хомосексуалисти. На какво се дължи това, че 30–40% от тях не са хомосексуални?
Гените притежават една характеристика, наречена „пробивност“, която изразява способността на гена да се проявява ефективно и определя каква при него е вероятността да бъде „включен“ и да започне да се проявява като доминиращ ген. Например вариантът на гена причинител на заболяването на Хънтингтън, притежава 100% пробивност, докато генът, причинител на диабет от първи тип, има само 30% пробивност.
Това означава, че ако двама идентични близнака са носители и на гена, причинител на заболяването на Хънтингтън, и на гена, причинител на диабет, то за всеки от братята идентични близнаци вероятността да развие заболяване на Хънтингтън е 100%, докато тази за диабет е само 30%.
Пробивността на „хомосексуалния ген“ (както вече наричат този ген) е 50–60%, тоест такъв процент вероятност има хората, носители на този ген, да станат хомосексуалисти. Тази теория обяснява защо не всички братя идентични близнаци са хомосексуални. Изчислено е, че приблизително 10% от всички мъже са носители на „хомосексуалния ген“ и около половината от тях ще станат хомосексуалисти, благодарение на пробивността от 50–60%, която притежава този ген. Лабораторни опити с плъхове и маймуни доказват, че тази честота се наблюдава и при другите животински видове. И въпреки че провеждането на подобни експерименти за промяна на сексуалната ориентация с хора е незаконно и недопустимо от етична гледна точка, известно е, че такива опити са били извършвани успешно в Русия, като учените са стигнали до същите заключения.
Хомосексуалният ген
Дийн Хамър от Националния онкологичен институт на САЩ сравнява ДНК на 40 двойки хомосексуални братя и открива, че 33 имат едни и същи генетични маркери в областта X928 на X-хромозома. В резултат на това вече е възприето да се смята, че именно там се намира хомосексуалният ген. Ученият сравнява ДНК и на 36 двойки сестри лесбийки, но при тях не открива подобни съответствия. Това изследване на ДНК показва, че хомосексуалността не само е състояние, засягащо главно мъжете, но и че почти сигурно е генетично обусловена. Изглежда че вероятността, хомосексуалният ген да увеличи своята пробивност и да се наложи, зависи най-вече от наличните количества тестостерон в периода от шест до осем седмици след зачатието. Изглежда, че все пак съществува и някаква малка вероятност други фактори, включително средата, също да спомагат за активирането на хомосексуалния ген в ранните години от живота, обикновено преди навършване на петгодишна възраст.