Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
И така, вече знаем, че в повечето случаи хомосексуалността е вродена, но постепенно стана ясно и това, че ролята на средата, в която растем и ни възпитават, е много по-незначителна за определяне на нашето поведение, отколкото смятахме преди. Учените доказаха, че на практика всякакви родителски опити да потиснат или отклонят хомосексуалните наклонности на своите деца са напълно безсмислени. И тъй като главна вина за хомосексуализма има твърде голямото количество мъжки полов хормон (или липсата на такъв) в мозъка, то повечето хомосексуалисти са мъже.
Няма солидни доказателства, че хомосексуалното възпитание на едно дете увеличава вероятността то да стане хомосексуалист.
На всяка лесбийка (женско тяло с мъжки ориентиран мозък) се падат между осем и десет хомосексуални мъже. Ако движението за защита правата на хомосексуалистите и лесбийките вземе на въоръжение тези научни изследвания и ако образователната система запознае учениците с научните открития в тази област, животът на хомосексуалните и на транссексуалните хора ще стане много по-нормален. Защото повечето хора са по-толерантни и склонни да приемат в обществото си човек с вродени различия, отколкото такъв, който, според тях, съзнателно е избрал неприемливо житейско поведение. Нека вземем за пример талидомидните бебета (родили се с различни деформации поради това, че по време на бременността майката е приемала лекарствения препарат „Талидомид“), хората, страдащи от Паркинсон или аутизъм, или тези с вроден церебрален паралич. Обществото е по-склонно да приеме тези хора, защото това обикновено са вродени състояния, но не и хомосексуалистите, за които се предполага, че сами избират начина си на живот.
Нима можем да критикуваме и обвиняваме човек, родил се леворък или с генетично нарушена способност за четене? Или защото има сини очи и червена коса? Или защото се е родил с женски мозък в мъжко тяло? Поради своята непросветеност повечето хомосексуални хора вярват, че тяхната хомосексуалност е въпрос на избор и като всяка друга малцинствена група често използват различни обществени форуми, за да демонстрират и защитават своя „избор“, с което обаче не само измъчват самите себе си, но и предизвикват отрицателна реакция сред мнозина представители на обществото.
По рождение страдаше от нарушена способност за четене, от разстройство в познавателните процеси и от безсъние. Лежеше по цели нощи буден и се чудеше дали изобщо си струва да се живее.
Тъжно е да се каже, но според статистиката 30% от жертвите на самоубийства сред подрастващите са хомосексуалисти и лесбийки, а всеки един от трима транссексуални хора се самоубива. Изглежда тези хора не могат да преживеят осъзнаването на факта, че до края на дните си ще трябва да останат „напъхани в чуждо тяло“. Едно проучване на начина, по който са били възпитавани тези хомосексуални младежи, разкрива, че повечето са израснали в семейства или общности, изповядващи неприязън или отхвърляне на хомосексуалистите, и/или пък са изповядвали религия, която се е опитвала да спаси някои от „жертвите“ чрез молитви и различни верски терапии.
Защо виним бащите
Когато стане ясно, че някое момче е хомосексуалист, хората често винят за това бащата. Членовете на семейството го обвиняват, че е наказвал сурово или е критикувал остро сина си, когато като малък е отказвал да участва или не се е представял добре в различни мъжки дейности. Тези обвинения се основават на теорията, че момчето се е разбунтувало срещу бащата тиранин и нарочно е станало хомосексуалист, за да му отмъсти. Но за подобни твърдения няма никакви научни доказателства. Вероятно момчето е проявявало по-голям интерес към женски занимания, отколкото към футбол, мотокросове, коли и бокс. Това пък е било извор на постоянна тревога и недоволство у бащата, който е възлагал големи надежди на израстването на сина си като „истински мъж“. Или с други думи, по-скоро женствените наклонности на сина са предизвиквали критичното и агресивно поведение на бащата, отколкото обратното.
Хомосексуалният Страстен вторник в Сидней
Най-мащабното хомосексуално събитие в целия свят се провежда в Сидней, в последния ден на ежегодната карнавална седмица, преди започването на Великите пости. То е известно като Страстния вторник на хомосексуалистите и лесбийките. На него се събират около милион души от цял свят, които го честват като празник на хомосексуалността. Милиони други хора гледат австралийския Страстен вторник по телевизията, а хомосексуалистите и лесбийките по цял свят се гордеят с положителния, според тях, обществен отклик, който постига събитието. В действителност обаче повечето от милионите хетеросексуални хора, които гледат предаванията от Страстния вторник по телевизията, се подиграват или се смеят, защото го възприемат като един вид „шоу на откачалки“. Анкети сред телевизионните зрители показват, че повечето от тях наистина са се забавлявали, гледайки участниците, но и че целият „спектакъл“ е затвърдил убеждението на голямата част от хетеросексуалните хора, че хомосексуалните им събратя действително са точно такива „извратени откачалки“, за каквито винаги са ги смятали. Ако хомосексуалистите и лесбийките, участващи в пъстрите улични тълпи, бяха увити от глава до пети в едноцветни мюсюлмански одежди, малцина биха проявили интерес да ходят в Сидней или да гледат по телевизията Страстния вторник.