Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

— … че си заговорничил с предатели за постигане на унищожението на нашия господар и император; че си се срещал в скверна потайност с разни врагове на империята; че си…

През цялото време Корба клатеше глава с изражение на болка и гняв.

Алая слушаше мрачно, подпряла брадичка с левия си юмрук. Бе привела глава настрани, а десницата й лежеше върху подлакътника на трона. Откъси от формалната процедура взеха да се губят от съзнанието й, засенчваше ги чувството на безпокойство.

— … достопочтена традиция… подкрепа на легионите и всички свободни, където и да… насилието да среща насилие, както повелява законът… величието на императорската особа… лишаване от всички права…

Глупост, помисли тя. Глупост. Всичко беше глупост… глупост… глупост…

— И тъй, нека бъде отсъдено по делото — завърши Стилгар.

В настаналата тишина Корба се полюшна напред с ръце върху коленете, изпънал нашарената си с вени шия, сякаш се готвеше да скочи. При всяка дума езикът му се мяркаше между зъбите.

— Ни с реч, ни с дело съм нарушил обета си на свободен! Настоявам обвинителят да се изправи пред мен!

Прост и естествен протест, помисли Алая.

Забеляза, че протестът предизвика немалък ефект сред наибите. Те познаваха Корба. Той беше един от тях. За да стане наиб, бе доказал пред свободните своята храброст и предпазливост. Макар и да не блестеше, на Корба можеше да се разчита. Навярно никога нямаше да поведе джихада, но всеки би го взел за офицер-интендант. Не беше кръстоносец по дух, но свято спазваше старинните добродетели на свободните: племето над всичко.

В мислите на Алая отново изплуваха горчивите думи на Отхейм, преразказани от Пол. Тя огледа галерията. Всеки от тези мъже можеше да си представи, че е на мястото на Корба — и някои имаха достатъчно причини за това. Но сега един невинен наиб бе не по-малко опасен от виновния.

Корба също усети колебанието й.

— Кой ме обвинява? — запита той. — Като свободен имам правото да видя обвинителя си.

— Може би сам се обвиняваш — отвърна Алая.

За кратък миг, преди да го прикрие, по лицето на Корба се изписа мистичен ужас. Всеки бе в състояние да го разчете: С нейните свръхестествени способности Алая може преспокойно да го обвини, заявявайки, че е донесла доказателствата от света на сенките — алам ал-митал¤.

— Нашите врагове имат съюзници сред свободните — натърти Алая. — Унищожават се ветрокапани¤, взривяват се канати¤, в посевите се пръска отрова, разграбват се водни запаси…

— А сега са откраднали червей от пустинята, за да го пренесат на друга планета!

Всички познаваха гласа на новодошлия — Муад’диб. Пол влезе откъм коридора, пресече редиците на стражата и застана до Алая. Чани, която го придружаваше, спря в подножието на трона.