Изкусителката
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: montgomery #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкусителката». Краткое содержание книги:
Приключения, опасности и интриги изникват по пътя на тримата, а Кристиана е принудена да се брани както от ухажването на Ашър Прескот, ламтящ за богатата й зестра, така и от собственото си влечение към загадъчния и красив Тайнън, който също е влюбен в нея, но зловеща тайна обгръща миналото му и го заставя да отхвърля любовта й…
— Ти държиш да бъдеш високо морална, но каква според теб е разликата между това да се продадеш за няколко долара или срещу подпис на хартия и венчален пръстен.
— Поне сама ще избера цената, за която да се продам — сопна му се Крис, завъртя се и настигна Пилар.
Тя стоеше пред тъмен отвор в скалата, който явно водеше към златната мина. В ръката си държеше лъскав къс, подобен на онзи от ковчежето.
— Наоколо е пълно е такива. Той положително си мисли, че е злато — Пилар погледна към Крис. — О, вие двамата май пак сте имали разговор.
— Той е най-упоритото същество, което съм срещала. Дебелата му глава отказва да проумее, че когато казвам „не“, значи искам да кажа „не“. Никоя жена ли не му е от казвала.
— Най-вероятно — отговори напълно сериозно Пилар, — но пък и никога така не е преследвал жена. Обикновено само си седи и външността му върши цялата работа. Но ако по някаква случайност жертвата остава незасегната, той само си отваря устата и гласът му я покорява на секундата.
— Аз търся в мъжете много повече от красиво лице и подмамващ глас. А от Тайнън явно няма да го получа.
В далечината се чу изстрел и Пилар се ослуша.
— Мисля, че току-що се уреди обядът ни. Хайде да идем да видим.
Крис не помръдна, но Пилар я поведе по пътеката.
— Само след няколко дни ще си бъдеш вкъщи и може би никога повече няма да видиш Тайнън. Всички сме толкова изморени, нека се порадваме на почивката.
Крис се остави Пилар да я дърпа след себе си. В никакъв случай не трябваше да издава как я разстройва представата, че повече никога няма да види Тайнън.
Когато го откриха, той вече одираше сърната и Крис събра съчки за огъня. Съвсем скоро се разнесе и мирис на печено месо.
— Хубаво е тук, нали? — попита Тайнън, като й подаваше дажбата.
Крис се огледа и чак сега разбра, че именно това е мястото, което й бе описал преди малко — мястото, където й предложи да се любят.
— Не е лошо — отсече хладно тя и погледна Пилар: — Разкажи ни за щастливите мигове в брака, за децата ти. Как се казват, приличат ли на теб?
Тайнън въздъхна отегчено, но Крис насочи цялото си внимание към изпълнената с носталгия Пилар. Тя не премълча трудностите, бедността и ежедневната борба за съществуване, която водеха с мъжа си, но в думите й прозираше усещането за близост, единомислие и сговор, които Крис копнееше да създаде в своето семейство. После Пилар я попита за нейния живот, за работата й.
— Сигурно е невероятно вълнуваща… — възкликна тя.
— Навремето и аз така мислех — отвърна с въздишка Крис, — но вече разсъждавам другояче. Готова съм да имам свой дом, съпруг, деца…
— Готова е още откак един господин се появи от гардероба й — подметна саркастично Тайнън. — Ако питаш нея, докосне ли я мъж, трябва на секундата да поиска ръката й.
— Това изобщо не е вярно! — извика разпалено Крис и се обърна да го погледне. — Не ми е ясно от къде на къде ми хрумна, че съм влюбена в теб. Ти си непоносимо разглезен и суетен. Няма да се оженя за теб дори и на колене да ме молиш.
— Не се тревожи. Само след една седмица ще съм много-много далеч. Ще бъда свободен, хич няма да ме е еня, с какво се занимава капризната малка богаташка, която си въобразява, че целият свят е създаден за нейно собствено удоволствие. Ще бъда свободен, чуваш ли? Нито ти, нито който и да било може да ми отнеме свободата.
— Престанете и двамата! — намеси се Пилар. — Като деца сте. Принудени сме да бъдем няколко дни заедно, защо не се опитаме да ги прекараме приятно? Тай, ти сигурно си ядосан, защото не си се наспал, а и кракът те боли. Защо не легнеш в скута на Крис, пък тя ще ни разкаже някоя интересна история? Ще ми се да подремна.
Настана неловко мълчание, а Крис упорито гледаше пред себе си.
— Добре — примири се тя най-накрая. — Може би наистина имаме нужда от почивка. Разрешавам ти да легнеш в скута ми.
— Само ако се закълнеш, че няма да го приемеш като предложение за женитба!
— Ако ми беше син, щеше да си получиш шамара — обади се строго Пилар. — Хайде, лягай и се дръж прилично.
Крис се облегна на едно дърво и Тайнън положи глава в скута й. И двамата бяха като на тръни и се стараеха да се докосват колкото е възможно по-малко.
— Миналата година четох една френска книга — „Граф Монте Кристо“, нея ще ви разкажа.
— Бас държа, че героите се оженват и живеят щастливо и прещастливо дълги години.
— Това е история за алчността, предателството, изневярата и отмъщението. Направо може да се каже, че е писана за теб.
— Звучи обещаващо — рече Тайнън, намести се и затвори очи.