Изкусителката

— Да — рече той и ръкоплясканията за малко да съборят сградата.

Крис извика с всички сили: „Алилуя!“, хвърли воала си към пейката, на която седеше Ашър и се затича към Тайнън. Той й подаде ръка и я издърпа на седлото пред себе си. Сред овации, радостни викове и изстрели във въздуха те изхвърчаха навън.

Крис се беше вкопчила в него, а той препускаше все по-бързо и по-бързо. След двадесет минутен галоп Тайнън най-после спря и я свали на земята. Още след първата целувка роклята й се оказа разкопчана до талията.

— Чакай, чакай — каза той, като я отдели от себе си. — Никой ли не ни преследва? Не се ли интересуват вече от нас? Къде е баща ти? Няма ли да изпрати хайка?

— Само за да ни предаде благословията си — отвърна тя и отново приближи устни до неговите.

— Не, стой. Защо пасторът ме нарече „Дайсън“?

— Защото така се казваш. О, Тайнън, имам да ти разправям толкова неща!… Знам кои са родителите ти… Самюъл ти е дядо… Ще имаме бебе… Тай, какво те накара да дойдеш?…

Тайнън се отпусна на земята и я погледна объркано.

— Нищо не разбирам. Баща ти ще ме изпрати ли в затвора?

— Само ако ме изоставиш.

— Ох, недей така — изпъшка той, когато Крис прекара ръце по гърба му.

— Ранен ли си? Какво се е случило?

— Лестър Чанри отново ме спипа — Тайнън се ухили.

— И какво измисли този път?

— Дадох му от един от камъните на миньора и му казах къде има още.

— Значи сега клетият Чанри ще трябва да се справя със стария.

— Двамата ще се харесат от пръв поглед. Сигурен съм — Тайнън плъзна устни по раменете й. — Ако наистина никой не ни преследва и вече сме женени, не е ли време вече за първата брачна нощ?