Кръстоносен поход по джинси
- Автор: Бекман Tea
- Язык: болгарский
- Переводчик: Василка Ванчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносен поход по джинси». Краткое содержание книги:
Ами Каролус? Той може да е бил най-малкият паж, почти равен на слуга в двора на графа, но благородникът без съмнение е видял, че детето е храбро, вярно и честно. Можело е да му потрябва! Ама че благосклонност, какъв странен начин на мислите са имали средновековните хора. Нищо чудно, че в тази епоха шахът е бил толкова популярен сред височайшите особи — по същия начин те са използвали хора, деца и цели обози в истинския си живот.“
— Вече не е хубаво в шатъра — оплака се изведнъж Каролус — Анселмус и Йоханис непрекъснато се карат. Анселмус иска да вървим, той все бърза. Йоханис не дава, казва, че децата имат нужда от почивка. При тези думи Долф вдигна поглед. Каролус продължи с най-голямо удоволствие, защото не обичаше Анселмус:
— Николас ги умоляваше да се погодят. Ще направи лошо впечатление на децата, ако забележат, че двамата монаси се карат. Йоханис никак не е лош, не намираш ли? Мисля, че е добър човек.
— Така ли?
— И Анселмус, естествено — побърза да каже Каролус, макар да не мислеше така — Много е благочестив и твърде строг. Но така трябва да бъде, тъй като сред нас има толкова много палави и невъзпитани деца, които не искат да слушат никого. Да, но слушат Йоханис и най-вече дом Тадеус, а пък те не са толкова строги и непреклонни. Странно, нали?
— И за какво се карат? — попита Долф.
— Не разбрах добре. За някакъв си Болио. Дом Йоханис все повтаря: „Болио ще чака.“ А пък Анселмус се бои, че няма да чака, поне толкова дълго. Схващаш ли нещо?
— Не — каза Долф — но все ще разбера. Досега не беше чувал това име. Приличаше му много на италианско. Те продължиха да вървят и пак навлязоха в планината. С мъка се повлякоха по криволичещия нагоре път. Той беше стръмен, лош, пълен с дупки, осеян с камъни, ограден от гъсти гори. Слънцето грееше, изсъхналата кал се превръщаше в прах, виеше се изпод хилядите крака, запушваше носовете, лепнеше по гърлата, бодеше очите. Те се изкачваха все по-нагоре, измъчвани от насекоми, от остри камъни под краката, от слънчевия пек и студените сенки. Катереха се. Метър по метър. Всяка крачка ги отнасяше по-нависоко, но крачките бяха къси и бавни и им костваха много сили.
Те се изкачваха — четиристотин, петстотин метра над долината. От време на време, на откритите от растителността места можеха да погледнат надолу към горите под тях и в най-дълбокото виждаха гостоприемния Инсбрук, в чийто манастир трябваше да оставят десетки деца. Те се изкачиха до един голям завой на пътя, който скри града от погледите им. Отново бяха обградени от суровата планинска природа, от високи като кули скали, от гори, гъмжащи от дивеч, от бълбукаща вода, столетни борове, трънливи храсти, мек мъх и цветя, навсякъде цветя.
Виждаха орли и лисици, мишелови и диви кози, пъстърви в реките и мармоти между скалите. Прекрасни и страшни се издигаха върховете наоколо им. Пейзажът омайваше със своята красота, страховитост и заплаха, величав и застрашителен. Те минаваха край бучащи водопади и мъртвешки тихи езерца. Срещнаха пастир със стадо овце. След един ден — шест пладнешки разбойника, които побягнаха, слисани от огромната детска войска. Видяха планинци, които не можеха да разберат каква е тази върволица деца и от страх взеха да хвърлят камъни. Ловците отвърнаха със стрели на нападението, за да покажат, че никой не може да преследва децата безнаказано. Тогава планинците ги оставиха на мира. Движеха се край пропасти и урви, край отвесни скали и коси полянки с цветя. Катереха се през прегради и земни насипи, препъваха се в корените на дърветата, изрязваха ухапаните от змии места. Късаха дрехите си, губеха обувките си. Ядяха мухлясали питки, вмирисана риба и прясно месо от диви кози. Пиеха леденостудена вода, от която ги болеше коремът.
Долф ги караше да хвърлят развалената от влагата храна — и по този начин отново докара глада в редиците им. Каролус със своите ловци и Петер с рибарите си правеха каквото бе по силите им. Но рядко можеха да издържат повече от половин час в лудите потоци, ледената вода вдървяваше краката им. Птици! Колко много птици имаше в този свят! Те кръжаха на големи ята над урвите, гнездяха с хиляди из горите, стотици от тях претърсваха планинските поляни. Децата улавяха, прострелваха и колеха всички птици, които успееха да хванат, стотици на ден. Долф изпитваше болка, когато Каролус извиваше с усмивка врата на някой гълъб, но това означаваше, че и тази вечер ще има ядене за някое дете. Те се изкачваха един подир друг в продължение на километри, стотици метри нагоре, за да се спуснат отново към следващата долина, към следващия пенлив поток.