Кръстоносен поход по джинси
- Автор: Бекман Tea
- Язык: болгарский
- Переводчик: Василка Ванчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносен поход по джинси». Краткое содержание книги:
— Добре ли сме? — весело попита той. Малкият крал пусна една слънчева усмивка. Изведнъж Долф се сети нещо.
— Каролус, от доста време все искам да те питам нещо. Как стана така, че те провъзгласиха за крал на Ерусалим? Децата сами ли го сториха?
— Децата ли? Естествено, че не — Каролус изправи дребната си крехка фигурка — Графът на Марбург ми заповяда, при когото бях паж. Голяма чест, нали. Защото той имаше четири пажове, а аз бях най-малкият. Останалите трима умряха от завист. Долф седна и придърпа малкия крал до себе си. Значи не си избягал от къщи като Фредо?
— Та това е невъзможно, аз съм се клел във вярност на господаря си. Графът на Марбург ме изпрати с детската войска, за да пазя дъщеря му Хилде, която трябва да стане кралица на Ерусалим.
— Ей, я почакай — извика Долф, в чието съзнание изникна стар спомен — значи теб са те изпратили. Граф Марбург, който е пуснал и дъщеря си … с одобрението на архиепископа, ако добре съм разбрал.
— Да, архиепископът ни благослови и ни предаде на специалните грижи на Николас.
— Но нали вече има крал на Ерусалим? Нямам пред вид сарацинския, а някакъв благородник, християнин, който се нарича така?
— Естествено, но докато градът е в ръцете на турците, това е чисто формално. Една наследствена титла нищо повече. Аз ще стана истинския, новия крал. „Това мирише на висша политика“ — помисли си Долф. Германците искат да стъпят здраво в Палестина и да вземат властта. Надяват се, че децата ще успеят с Божия помощ да прогонят турците и тогава големите господари ще могат да вземат нещата в свои ръце. Каролус не е нищо друго освен една нищожна пионка в тяхната партия шах. Те се опитват да впрегнат в своята кола Бог, който е обещал чудеса на Николас!
— Как е името на Ерусалимския крал? — попита той.
— Не зная точно, толкова много се изредиха. Някакъв франкски благородник. „Точно така — помисли Долф — и той трябва да бъде сменен от германец. И то не формално, като титла, а в един освободен град.“ Но момчето се учудваше най-много от факта, че големи и могъщи мъже като графът на Марбург и архиепископът на Кьолн, и кой знае още кои интриганти вярваха в успеха на детския кръстоносен поход! Очевидно работата бе организирана от архиепископа съвместно с Анселмус и Йоханис. Той беше подарил на Николас покритата каруца, волския впряг и бойния шатър. Владетелят на Марбург не се бе поколебал да изпрати дъщеричката и един от пажовете си…
Нямаха ли мозък тези хора? А може би двамата господари също гледаха скептично на това начинание и едва ли вярваха, че децата ще стигнат Обетованата земя. Но знае ли човек. Ами ако успееха, ами ако обещаните чудеса се сбъднеха, тогава двамата владетели щяха сериозно да имат думата! Горе-долу такъв трябва да беше ходът на мислите им. А че целият кръстоносен поход можеше да приключи със смъртта на осем хиляди деца — ех, кой го е грижа за това? Вероятно между другото са си и помислили: населението в областта нараства прекалено, има твърде много безпризорни сирачета и скитничета и ето един добър начин да се отървем от тях завинаги. „И за да осъществят политическите си цели, са избрали два разкошни екземпляра — продължи мислите си Долф. Хилде фон Марбург, неуморимата старша сестра, великодушна, строга и толкова мила, момиче един път. Дали баща и не я обичаше, че я бе подхвърлил на ужасите на този поход? Вероятно не се интересуваше много от детето и в очите му то не беше нещо повече от едно момиче, което не става за друго, освен след време да бъде оженено, предмет, с който можеш да си купиш власт и влияние.