Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Не се знае — отвърна посланикът. — Ще кажа на Кен да ти осигури още една кола с шофьор. За довечера ли?
— За утре сутринта.
— Какво ще правиш сега?
— Не ви разбрах, господине.
— Какви са плановете ти за следващите четирийсет и пет минути до час?
— Нямам планове, господине. Мислех да огледам къщата на семейство Мастърсън.
— Закусвал ли си?
— Не съм, господине.
— И аз не съм, а вече минава три. Точно зад ъгъла има един ресторант — „Рио Алба“ — където правят най-хубавите пържоли на света. Да отидем да похапнем, докато чакаме приятелят ти от Тайните служби да позвъни.
— Чудесна идея, господине.
VII.
(ЕДНО)
Хотел „Фор Сийзънс“
„Черито“ 1433
Буенос Айрес, Аржентина
21:05, 23 юли 2005
Пехотинецът — за когото Кастило бе научил, че е щаб-сержант Роджър Маркъм, на двайсет години, от Демойн, Айова, на седемнайсет едва завършил „Парис Айлънд“, влязъл в Багдад заедно с пехотинците, а след това назначен към батальона охранители на посолства, — спря беемвето „545i“ пред „Фор Сийзънс“ и отвори вратата.
Кастило го стисна за ръката.
— Роджър, ако още веднъж се опиташ да ми отвориш вратата, кълна се, че ще съжаляваш.
Маркъм го погледна недоумяващо.
— Минава девет — отбеляза Кастило. — Самолетът ще кацне около единайсет и половина, което означава, че трябва да тръгнем около единайсет. Какви са ти плановете за следващите два часа?
— Ще чакам.
— Къде?
— Тук.
— Можеш ли да оставиш колата тук?
— С дипломатически номера е. Мога да я оставя навсякъде.
— Върви да я паркираш, Роджър. Ето там. — Кастило посочи входа на подземния гараж на хотела. — След това се качи в стаята ми и ще подремнем.
— Както кажете, гос…
— Пак ли започваш? — попита Кастило. — Какво ви правят в „Парис Айлънд“, да не би да ви карат да правите по петдесет лицеви опори всеки път, когато забравите да кажете „господине“?
— По петдесет, понякога по сто. Извинете.
— Няма проблем, но поне опитай.
Маркъм кимна.
— Върви да паркираш — нареди Кастило и слезе.
Докато минаваше през фоайето, се сети, че не бе резервирал стаи за Бети Шнайдер и Джак Бритън.
Оказа се, че не е толкова лесно да намери места.
Хотелът бе почти пълен, както му каза заместник-управителят. След десет минути пред компютъра беше решено хер Госингер да се премести от апартамент 1550 в апартамент 1500. Новият беше много по-грамаден, отколкото на Кастило му трябваше, и значително по-скъп.
Замисли се дали да не остави Бети в 1500, но после се отказа.
„Сигурно ще реши, че луксозното настаняване е част от подлия ми замисъл да я тръшна в леглото.
Ако знаех, че ще стане, щях да ангажирам целия проклет етаж.“
След като се изнесе от 1550, там бе преместен някой друг, което пък на свой ред освободи 1510 и 1518, приятни единични стаи с изгледи към „Авенида 9 Хулио“ и пристанището. И в двете имаше спални. Кастило попита заместник-управителя коя е по-далече от 1500 и разбра, че е 1518.
— Настанете сеньора Шнайдер в 1518, ако обичате.
— Искате ли да оставим бутилка шампанско и цветя — може би рози — за младата дама, сеньор Госингер?
— Не е много уместно, благодаря ви.
„Ако зависи от младата дама, връзката ни ще си остане професионална и платонична.“
Нямаше много за местене от апартамент 1550 в 1500, а и две пикола и сержант Маркъм му помогнаха, но докато приключат, стана девет и половина.
— Смятам да изпия една — призна Кастило и извади бира от барчето, — а след това геройски ще подремна. — Подаде бутилка на Маркъм и добави: — Предлагам и ти да направиш същото.
— Аз май не трябва да пия — отвърна Маркъм.
— Повярвай ми, Роджър, длъжен си да изпиеш една бира.
Сержант Маркъм се опъна на канапето в хола, а Кастило се отпусна на огромната спалня. Първият образ, който се появи в главата му, похотлив и страстен, бе на специален агент Шнайдер.
Най-сетне успя да пропъди образа й, като си представи Джак Пачката Мастърсън в таксито.
„Господи, та това беше тази сутрин!“
Когато мобилният му звънна, той сънуваше. В съня му сержант Шнайдер беше много по-любвеобилна, отколкото наяве.
Погледна часовника си. Беше спал петнайсет минути.
— Кастило.
— Надявам се да съм те събудил или поне да съм прекъснал нещо неприлично — заяви познатият глас на майор Х. Ричард Милър.
„Добре че не знаеш, копеле грозно! Откъде докопа този номер?“
— Как е коляното?
— Как може да е според теб? След като всички гадове и братята им ровиха в него цял един месец с какви ли не остри инструменти за мъчение?