Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Значи според теб не става въпрос за обикновено отвличане, така ли?
— А според теб?
— Тя беше отвлечена, следователно става въпрос за отвличане. Само че нещо тук намирисва.
— Точно така. Имаш ли представа какво?
— Никаква.
— Ако имаше, щеше ли да ми кажеш?
Кастило го погледна в очите.
— Щях. Между нас казано, какво си помисли, когато… май правилната дума е „разпитвам“… когато Дарби и Лауъри я разпитваха.
— Не бих описал отговорите й като напълно искрени.
— Тук има нещо, но първото, което ми мина през ума, беше, че са я заплашили — най-вероятно децата — ако каже и дума за тях.
— Защо просто не са я убили?
— Искат нещо от нея. Може би Мастърсън не е занесъл откупа. А сега заплашват децата, ако не си получат парите. Наистина не знам.
— Тони Сантини е изключителен в работата си като агент на Тайните служби.
— Знам. Наистина ли се е наранил, като е паднал от лимузината на президента?
Кастило се замисли за момент, преди да отговори.
— Била е лимузината на вицепрезидента.
— Колко неловко!
— Както и да е — продължи Чарли и смени темата. — Посланикът ще го представи като човек от Тайните служби, зачислен да пази нея и децата, и той ще се възползва, за да измъкне някаква информация.
— А той ще й каже ли, че са те назначили за генералисимус?
— И това ли знаеш, Алфредо?
— Също като теб, Карл, отварям си и ушите, и очите.
— По-скоро си пуснал навсякъде и уши, и очи — поправи го с усмивка Кастило.
— Така е — съгласи се Мунц.
— Екип агенти на ФБР са на път към Аржентина, за да помогнат при разследването. С тях пътуват и двама агенти от Тайните служби, за да ми помагат. Едната е изключително умна жена със завиден опит в разузнаването. Ще я прикрепя към госпожа Мастърсън и се надявам да изкопчи нещо. Другият е невероятно ченге със страхотен нюх към всичко, което става на улицата, работил е дълги години под прикритие, при много трудни условия. Него ще го оставя да пресява всичко, до което се докопат от ФБР. Много ще съм ти задължен, ако споделяш с него каквото научите.
— Разбира се, но проблемът е, че няма почти нищо.
— Освен това са изпратили самолет на Военновъздушните сили, за да върне тялото на Мастърсън, жена му и децата в Щатите.
— Ти с тях ли ще заминеш?
„Господи, дори не бях помислил“.
— Може би. Дори да замина, сигурно ще се върна.
Мунц кимна, след това подаде ръка.
— Радвам се, че си поговорихме, Карл.
— Благодаря ти за всичко, Алфредо.
(СЕДЕМ)
Госпожа Елизабет Мастърсън беше преместена от интензивното отделение, но Кастило лесно намери новата стая. Четирима униформени от Федералната полиция, командвани от сержант, и двама мъже в цивилни дрехи — единият бе Пол Сиено, агентът от ЦРУ — не се отделяха от вратата в самия край на коридора.
Сиено кимна на Кастило, когато Чарли почука на вратата. След секунда посланик Силвио открехна, за да провери кой е, и чак след това отвори.
— Влезте, господин Кастило — покани го той и Чарли влезе. — Бетси е тук, господин Кастило.
Госпожа Мастърсън бе седнала в леглото, облечена в нощница, вероятно донесена от къщи. Видя още две жени. Бе почти сигурен, че това са съпругата на Дарби и съпругата на посланика. Бяха седнали на столове до стената, а Дарби и Сантини се подпираха до тях.
Кастило се приближи до леглото.
— Президентът ме помоли да ви изкажа съболезнованията му, госпожо Мастърсън.
„Колко бързо ми дойде лъжата.
Ако президентът се беше сетил, със сигурност щеше да изкаже съболезнованията си.“
— Много мило от негова страна — отвърна госпожа Мастърсън. Не подаде ръка и бе очевидно, че се усмихва с огромно усилие.
— Приемете и моите съболезнования.
Отговор не последва, освен замръзналата на устните й усмивка. Кастило продължи:
— Заповедта му, госпожо, е да осигуря безопасността на вас и на децата ви, да ви върна в Съединените щати колкото е възможно по-бързо и безпроблемно.
Усмивката остана на лицето й, а тя не отговори.
— Каза ли ви посланик Силвио, че господин Сантини има дългогодишен опит в Тайните служби като охрана на президента?
— Да, каза ми.
— Аржентинските власти са изпратили най-добрите си хора, за да окажат помощ на господин Сантини.
— Посланикът ми каза.
— Надяваме се самолетите, изпратени от президента, да кацнат скоро. Единият ще ви върне със семейството в Съединените щати веднага щом се почувствате по-добре, а с другия ще пристигне екип експерти на ФБР, които да помогнат в разследването, и двама агенти на Тайните служби, които да ви охраняват. Единият от агентите е жена.