Червения дракон

Всъщност не можеше да определи точно какво изпитва, само хладен световъртеж и кратката неприятна радост, че е изгорял Лаундс, а не той.

Нищо не бе успял да научи през своя четирийсетгодишен живот. Само бе страхотно уморен.

Направи си едно голямо мартини и го изпи, докато се събличаше. Взе душ, изпи още едно и седна да гледа новините („Провал на плановете на ФБР за залавяне на Зъбльото, репортер ветеран намира смъртта си. Подробности очаквайте след малко в редовната ни рубрика «Новини от очевидци».“). Още преди края на емисията убиецът бе окончателно преименуван в Дракона, благодарение на словоохотливостта на „Сплетника“, разбира се. Греъм беше сигурен, че утрешният брой на вестника ще се разграби. Направи си трето мартини и позвъни на Моли. Оказа се, че е гледала новините в шест и новините в десет, освен това беше чела „Сплетника“. Знаеше, че именно Греъм е бил използван за примамка.

— Трябваше да ми кажеш, Уил.

— Може би. Не съм убеден.

— Сега ще се опита да те убие, нали?

— Рано или късно. Но ще му е доста трудно, тъй като съм в постоянно движение. Пазят ме добре, Моли, и той го знае. Всичко ще е наред.

— От начина, по който говориш, разбирам, че си посетил приятеля в хладилника.

— Ударих една-две чашки.

— И как се чувстваш?

— Скапан.

— По телевизията казаха, че ФБР не е осигурило защита на репортера.

— Той трябваше да бъде при Крофорд преди Зъбльото да прочете вестника.

— Вече го наричат Дракона.

— Той сам се нарича така.

— Уил. Искам да ти кажа нещо. Ще взема Уили и ще се махнем оттук.

— Къде ще отидете?

— При баба му и дядо му. Отдавна не са го виждали, ще му се зарадват.

— Аха.

Дядото и бабата на Уили имаха ранчо на орегонското крайбрежие.

— Тук ме е страх, Уил. Зная, че сме на сигурно място, но въпреки това почти не съм мигнала. Може би уроците по стрелба ме стреснаха, не знам.

— Съжалявам, Моли. Много искам да разбереш, че наистина съжалявам.

— Ще ми липсваш. И на двама ни ще липсваш.

Значи вече е решила.

— Кога тръгвате?

— Утре сутринта.

— А магазина?

— Ивлин каза, че ще го поеме. Ще преподпиша поръчките, които съм направила, заради лихвите, а тя ще задържи печалбата.

— Кучетата?

— Помолих я да съобщи в общината за тях. Може би някои ще бъдат раздадени. Съжалявам.

— Моли, аз…

— Бих останала, ако с това щях да ти помогна. Но ти не можеш да спасиш никого, Уил, и моят престой тук не ти носи никаква полза. А когато заминем, ще бъдеш в състояние спокойно да се грижиш за себе си. Нямам намерение да мъкна проклетия пищов до края на живота си, Уил.

— Хем ще можеш да отскочиш до Оуклънд да видиш някой бейзболен мач. Не исках да го казвам.

Мълчанието в слушалката се проточи твърде дълго.