Червения дракон

— Ако не е бил вече в града, значи е пристигнал от разстояние, което се изминава лесно с кола — добави Греъм. — Твърде бързо е връхлетял върху Лаундс с готов инвалиден стол, който не става за самолет — дори не се сгъва. Не може да долети, да краде микробус и съответните номера и чак след това да търси старинен инвалиден стол — новите не стават за това, което е бил намислил. — Греъм стана, отиде до прозореца и взе да си играе с шнура на щорите, вперил невиждащ поглед в глухата стена срещу вентилационната шахта.

— Значи или го е имал, или е бил пред очите му.

Осбърн понечи да зададе въпрос, но Крофорд му показа с гримаса, че трябва да изчака. Треперещите пръсти на Греъм връзваха възли по дългия шнур на щорите.

— Бил е пред очите му — подсказа Крофорд.

— Да. Ясно е, че идеята се ражда именно от гледката на инвалидния стол, от мисълта за него. Оттам му хрумва какво да стори на онези мръсници. Обвитият в пламъци Фреди, носещ се по улицата, трябва да е представлявал страхотна гледка.

— Мислиш ли, че е стоял наблизо, за да и се наслаждава?

— Може би. Положително е видял тази гледка във въображението си, когато е премислял какво да прави.

Осбърн наблюдаваше Крофорд — на вид сериозен човек. Освен това знаеше, че е сериозен. А ето, че стоеше и слушаше всичко това, и не само слушаше, ами и насърчаваше тези нелепости.

— Ако е разполагал с тоя стол или е бил непрекъснато пред очите му, можем да проверим в старческите и инвалидните домове — предложи той.

— Столът му е послужил да прикове Фреди — отбеляза Греъм.