Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
— Пак ли ще дойдеш! — изумявам се аз.
— А че как! — отвръща ми. — ти не знайше ли? Още ще се виждаме! К’во ти виждане, ама тъй си е приказката!
На следващия ден се събуждам, както много често, в шест и половина: цели тридесет минути преди първата сирена. Излежавам се и си мисля за най-различни неща. В такива моменти ми хрумват добри идеи за лабораторията. А понякога се поддавам на сладострастни приумици. Няма да описвам тия блянове, на всеки е известно каква е цената им — в тях всичко става толкова лесно!
Тази сутрин си мисля за Рикардо, за не особено съвестните начини за набиране на работна ръка на администрацията на Бедфорд и покрай Рикардо се сещам за Бес, за изумителното й лице, за удоволствието, което изпитах при нашата среща. Имам пред вид удоволствието от срещата с човека. Блувил е толкова душен, че такава спонтанна личност като Бес внася глътка чист въздух. Да, точно така, чист въздух.
После мислите ми минават към Анита, но много по-необвързващо, не като към част от моя личен живот, а като към отделен случай. Виждам пътя, който е изминала за десет години. Този път я е променил. Тя несъмнено е „финиширала“, но в състояние, което не е същото като при старта. И тогава изведнъж разбирам защо във филмите ни взаимоотношенията между мъжете са твърде често убедителни, а женските образи са толкова бледи и слаби. Причината е, че ги индивидуализират само чрез секса. Те са приковани към своята съвъкупителска, майчинска или декоративна функция. Съществуват единствено като женски екземпляри на вида. Поради което са лишени от всякаква възможност да се развиват, да станат интересни. А, виж, Анита е претърпяла развитие. Тя се е преборила с реални положения, тя е взимала определени решения, които са променили същността й и в известна степен са я покварили. Голяма е разликата между Анита, каквато я познавах отпреди десет години, и ловкия и циничен политик, какъвто е станала сега. Аз, естествено, не одобрявам това. Но констатирам: Анита е личност, нелишена нито от присъствие, нито от тежест.
Днес имам много неща да съобщавам на Буридж. И за да не привличаме вниманието с дълги разговори, споразумяваме се да не й кажа всичко наведнъж, а на части: струва й се, че нашите отношения са заинтригували Крофорд и може би ни следи.
Започвам по хронологичен ред и първо й разказвам за Стин и за хитростта, до която прибегна, за да ни осведоми, но тя вече го знае от Рита и нетърпеливо ме прекъсва:
— С какво се занимава той?
— С клониране.
— Какво е то?
— Създаването на животни по технически път, а не чрез оплождане.
— Има ли такива?
— Да, при яйцераждащите животни. Вземате неоплодена яйцеклетка от жаба и изваждате ядрото с хромозомите. На негово място поставяте чревна клетка от попова лъжичка. Ако опитът не се провали, ще получите втора попова лъжичка, която ще бъде точно копие на първата или другояче казано, неин двойник.
— Защо неин двойник?
— И вие, и аз, Буридж, представляваме смесица от хромозомите на татко и от хромозомите на мама. А втората попова лъжичка ще има същите мъжки и женски хромозоми като първата попова лъжичка, от която са взели чревната клетка и съответното ядро. И ще бъде очевидно от същия пол. Не забравяйте, че яйцеклетката на жабата е била енуклеирана и лишена от хромозоми.
— Какъв интерес представлява да получиш попова лъжичка, двойник на друга попова лъжичка?
— От практическа гледна точка ли?
— Да.
— Никакъв. Но ако минем от яйцераждащите към живораждащите, започва да става интересно. Например да вземем един вол, едър и с чудесно месо: може да се окаже много полезно да получите двойници на този вол, без да поемате рисковете при кръстосването с крава.
Буридж ме поглежда. Отмята назад махагоновочервените си коси; обиците й (обикновено парченце метал във формата на удължена капка) потрепват и гърдите се вълнуват. Мисля, че тя просто изгаря. Предусеща каква е истината за изследванията на Стин.
— Втори вол, напълно еднакъв с първия, получен без съешване, така ли?
— Да.
Смръщва вежди.
— Или пък втора крава, напълно еднаква с първата, без намесата на бик, дори и опосредствена, тоест чрез осеменяване.
— Да — отвръщам аз.
— Да не вземаме крава — продължава Буридж с потреперващ от сдържан сарказъм глас, — да вземем жена.
Влизам и аз в нейния тон:
— Да вземем Бедфорд.
— Да — възкликва тя с искрящи очи, — да вземем Бедфорд. Какво ще стане?
— Първо подбираме една от чистачките в Белия дом, чернокожа, разбира се. Подбираме я млада, здрава, силна. Вземаме от нея яйцеклетка и я енуклеираме. В така енуклеираната яйцеклетка въвеждаме чревна клетка на Бедфорд и когато яйцеклетката започне да се дели, отново я внасяме в матката на чернокожата.