Изменникът

— Ченгето ли ти каза? За мен и Али?

— Да.

— Какво друго знае за мен?

— Мисли те за таралеж в гащите. Предупреди ме да стоя надалеч от теб.

— Следи ли ме?

— Предполагам, че му се иска. Но тук е Вашингтон, скъпа. Ченгетата са заети в двайсет и четири часово ровене из хорските мръсотии. Ние сме дребни риби.

— Разбрал ли е нещо?

— Не мисля. — Но аз бях разбрал. Кори беше прекалено добра за Холивуд, но поне веднъж аз разполагах с повече информация от нея. Което значеше, че не е толкова гъста с Хънт и компания. Който и да подслушваше телефона ми, не беше споделил информацията с Кори. Предполагам, че и с Али. Поне ми се искаше последното да е вярно. Но и вярвах, че благодарение на обаждането на Дики Хънт ще приеме Кори за сто процента ненужна. Знаеше, че ченгетата са я свързали с убийството на Фауст. Което не беше извършено под благословията му. Предполагам, че изгаряше от нетърпение да си поговори с Кори за това.

Залозите продължаваха да се покачват.

— Не казвай на полицията нищо повече от необходимото — каза Кори. Искрено. — Няма да ти е от полза.

— Кори, стигнал съм дотам, че ме е страх да кажа нещо на самия себе си.

— И на другия. Французинът, който беше тук. Онзи, с когото се би. Опитвал ли е пак да се свърже с теб?

Зачудих се дали ме изпитваше. Бях готов да се проваля.

— Не, мисля, че ченгетата успяха да го уплашат. Жабарите още фучат за бомбата в лабораторията си. Но дори и те имат достатъчно мозък да преценят, че не съм забъркан.

— Стой настрана и от тях — каза Кори. — Не им казвай нищо. Аз съм единствената, на която можеш да разчиташ. Повярвай ми.

Телефонът иззвъня пак. И двамата подскочихме.

Беше Али.

— Джон. Хей, Джони. Шибаният часовник си тиктака. Тик-так, тик-так. Имаш ли добри новини за мен, а? Получи ли откровение?

— Може би.

— Какво е това, по дяволите? „Може би.“ Говори!

— Не по телефона.

— Не ми губи времето, Джони.

— Майната ти, Али. Достатъчно съм анализирал ситуацията, за да разбера, че ти имаш много по-голяма нужда от мен, отколкото аз от теб. Ти си един нещастник. Така че зарежи ролята на лошо момче.

— Джон, гледал ли си порно? От тия, дето цялата банда се изрежда на някое маце и после започват да я измъчват? Режат я парче по парче. И накрая я убиват. Направо пред камерата. Е, мое задължение е да ти кажа, че свръхреалистичното кино не е само една от легендите на съвременното изкуство. Само трябва да преминеш границата и ще видиш как се снима. В едно малко ранчо по магистралата към Мексико. Рижата има потенциал на звезда.

— Страшно се изплаших, Али.

— Опитай се да слезеш на земята. Завесата се вдига утре сутрин, Джони.

— Ето какво ти предлагам, Али. Имам нещо, което ти търсиш. И съм готов да ти дам да го пробваш. Ако кажеш вълшебната думичка.

— Кажи ми, че са у теб, Джон. Кажи ми!

— Чакай ме в „Мосю Пол“. В югоизточния край на авеню „Пенсилвания“. Ще бъда на бара. След половин час. Ако закъснееш, отивам директно при генерал Хънт. А ти можеш да се изхранваш със снимане на филми в Мексико.