За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството
- Автор: Настрадинова Величка
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството». Краткое содержание книги:
И тя собственоръчно среса косата му и пошепна зад ухото му някакви тайнствени думи, които били залог за сигурен успех.
И писателят Матев завоюва небивал успех. Телефоните зазвъняха още преди да свърши предаването. Марта се засмя гордо, нареди на дъщеря си да включи електронните секретари и да помоли централата да й осигури нова радиотелефонна връзка.
– Това пък защо ти е? — се удиви дъщеря й.
– За добри приятели — поясни Марта и се зае да обяснява на гардеробиерката си как би желала да изглежда утре вечер.
Но добрите приятели много попречиха на гардеробиерката.
От разтревожения глас на професор Беля бликаше възмущение:
– Скъпа Марта, това ще бъде изумително, както повечето от начинанията ти. Но защо действаш винаги сама? Не разчиташ ли на моята помощ? Животните също мислят и ако бих могъл да ги подготвя… но за това се иска време.
– И няма да ти стигнат цели трийсет и три часа? — с укор произнесе Марта. — Достатъчно е частната ти радиостанция да съобщи на първата срещната в ефира гарга!…
– А ти отде знаеш — смутено преглътна доктор Беля. — Отде знаеш, че враните са единствените птици, които имат общопланетен език?
– Тъкмо! — зарадва се Марта. — Точно тях ще използваш за универсални преводачи. И не губи време да говориш с мен, щом можеш да влизаш в контакт с такива симпатични същества като гаргите.
– Ами насекомите, рибите, бозайниците?…
– Не се разсейвай! — строго заповяда Марта. — И не изпадай в паника. Имаш цели трийсет и три часа. Ще успееш да се свържеш дори с раците-отшелници — и тя победоносно погледна дъщеря си. — Видиш ли, маменце, татко ти днес свърши чудесна работа. За двадесет и четири часа ще настрои цялата Земя, а след още седем, тези, които спят, ще станат, работещите ще се постараят междувременно да мислят добро, който ме слуша…
– А тези, които ще се веселят? Или решават извънредно съсредоточено сложни задачи, или ще бъдат в смъртна опасност?
– Веселите и съсредоточените и без това не мислят зло. А смъртните опасности… те пък защо трябва да възникнат точно тогава?
Госпожица Мария Матева, или както всички я наричаха, малката Матева, въздъхна, уж съкрушена от лекомислието на майка си, и загрижено каза:
– Няма как, трябва да се помага — и заизкачва стълбата към покрива, където бяха разположени антените на нейната лаборатория, отдавна окачествени от майка й като „телове и клечки“.
– Няма ли да хапнеш с нас?
– Не. Уредете си обяд за двама в интимна обстановка.
Марта установи, че има известна доза нахалство в отговора на дъщеря й, но потуши недоволството си, защото предчувстваше, че следващите трийсет и два часа ще бъдат тежки. А за да не усети възлюбленият й съпруг тежестта им, тя го посрещна на вратата, готова за излизане, и го поведе към „пътуване в неизвестността“ — така Марта наричаше излетите всред дивата природа.
Съпрузите Матеви се появиха в концертната зала час преди началото. Марта се затвори в гримьорната си и обяви, че не желае да бъде обезпокоявана. Но едно от високите кресла се извърна, на него седеше полуизлегната жена, сякаш сътворена от сребро и слонова кост.
– Няма и защо да се безпокоите, госпожо Матева — каза тя и от усмивката й наоколо просветна, а цветята като че запяха. — Взети са мерки и всичко да бъде в ред. — И тя свали от ревера си странно украшение — мъничко гущерче — и го постави в косите на Марта.
Гущерчето трепна, залови се с лапички за къдриците и от това Марта доби вид на древна жрица, готова за божествен обред.
– Никак не се съмнявам, щом и вие сте тук, госпожо Винех — радостно отвърна Марта и госпожа V или тъй наречената госпожа Вещицата кимна, усмихна се и излезе.
Появата на Марта и на дирижиращия Вергил Винех сякаш омагьоса не само зрителите в залата, но и света. Когато концертът започна с песен за прекрасната Сицилия, цяла Италия се изправи на нозе и запя, после Индия вдигна молитвено ръце, Океания затанцува, Америка се отдаде на спомени, Бразилия прие своята песен като послание свише, Африка удари старообредни тамтами и възвести добри новини, в Русия зазвъняха всички камбани, в Скандинавия запалиха факли и огньове, Китай и Япония пуснаха книжни хвърчила в небето, край бреговете на океаните заплаваха гирлянди от цветя… и само Марта чувстваше, че около залата се сгъстява нещо недобро, тревожно и се сили да спре песните, да задави гласа й. Наистина, по едно време госпожа V се надигна, зарея поглед някъде високо, после бавно излезе, като че да посрещне първа съпруга си и Марта. А те приключваха концерта с отдавна забравена френска песен.