Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Нюхампширското управление изпраща снимката на Бойл от шофьорската му книжка.
Върху дисплея се появява самата книжка — бял от мъжки пол, четирийсет и осем годишен. Косата е руса и гъста, чертите — приятни, очите — наситенозелени.
Банвил прекъсва и мигом започва да набира друг номер.
— Бойл е наредил да бъде изключена телефонната му линия още преди три дни.
— Изглежда се готви за дълъг път — отбелязва Дарби.
— Може вече да е заминал. Да видим дали има мобилен. Ако има и го открием, ако го носи със себе си и го включи, бихме могли да установим местонахождението му по сигнала на клетката. Само че не разполагам с нужната апаратура в тази кола. Ще трябва да поискаме помощ от телефонната компания.
Сега Банвил разговаря с шерифската служба на околия Глен. Дарби наблюдава GPS монитора. Движат се по Деветдесет и пета на север. При тази скорост ще стигнат до адреса на Бойл за малко повече от час.
— Околийският шериф, казва се Дик Халуей, отсъства днес — съобщава Банвил. — Диспечерката му изпрати съобщение по пейджъра. Жената познава добре района — шест-седем стари къщи, пръснати около езеро. Доста изолирано място. Не си спомня Даниел Бойл, но познава майка му, Касандра. Живяла на това място дълги години, преди да изчезне.
— Диспечерката си спомня тия неща?
— Глен е малко място със сплотено население. Жената, с която разговарях, е израснала там. С изненада научи, че Бойл се е завърнал. Тя смяташе, че къщата е необитаема от години. Каза ми още нещо интересно. Към края на седемдесетте години Алиша Крос, момиче от околността, също изчезва. Тялото така и не е открито. Сега тя ще провери дали този Бойл е бил в кръга на заподозрените лица.
Дарби усеща как се подрежда пъзелът.
— За колко време хората от тази околия са в състояние да мобилизират специалния си отряд?
— Те живеят на различни места. След подаване на сигнал от страна на Халуей трябва поне час-два, само за да се съберат.
— Да изпратим една патрулна кола до дома на Бойл — да проверят дали е там?
— Не искам да го подплашим. Нашата кола е направена да прилича на пикап от телефонната компания. На по-малко от час път сме. Да вървим там и да разберем има ли го, няма ли го. Ако лагондата е в гаража, звъним на Халуей за подкрепление.
— Не ми се ще да пипаме толкова грубо. Ако Бойл види полицай пред къщата си, може да убие Каръл и останалите жени.
— Така е. Уошингтън — този, дето ни вози в момента. Да го издокараме като телефонен техник. Неговата мутра не е излизала по телевизията и Бойл няма как да го разпознае. Ако повярва, че е телефонен техник, може да прояви по-голяма отзивчивост и да ни отвори. А стори ли го, все едно сме го пипнали.
Глава 60
Даниел Бойл е изкарал по-голямата част от живота си без куфари. Армията го е приучила да се задоволява с най-необходимото. Няма кой знае какъв багаж.
Първоначално възнамерява да тръгне в неделя, след като приключи със задълженията си в мазето. Положението се променя днес в ранния следобед, когато Ричард му изпраща съобщение: „Открити останки в гората. Тръгвай незабавно“.
Бойл вижда новината по Първи канал. Белхамската полиция е открила човешки останки, заровени в близката гора. В съобщението не се казва какво точно е намерено и по какъв начин полицията е стигнала до тази находка. Няма репортаж от мястото на събитието, така че не може да разбере къде именно са намерени уличаващите доказателства.
Изчезналите през лятото на осемдесет и четвърта година жени са заровени точно в тази гора, но полицията така и не успява да открие телата. Оставената от него в къщата на Грейди карта е изгоряла при пожара.
Полицията е открила само един труп. Пита се дали е този на неговата майка/сестра. Ако е така и ако полицията съумее да го идентифицира, неизбежно ще възникнат въпроси, които ще ги доведат дотук, в Ню Хампшир.
Рейчъл сигурно е успяла да изпее нещо. Но какво би могла? Тя не знае нищо за белхамската гора, нито пък за това, колко жени е заровил в нея. Не знае нито неговото име, нито къде живее — и с положителност не знае къде е заровил своята майка/сестра. Какво ли им е казала? Дали е попаднала на нещо в неговия кабинет? В шкафа за документи? Този въпрос се върти неуморно в главата му, докато прибира няколко плика и лаптопа си.