Хамелеонът се завръща
- Автор: Картър Крис
- Серия: Робърт Хънтър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хамелеонът се завръща». Краткое содержание книги:
Момиченцето още ги гледаше от прозореца на втория етаж.
— Казах ви, че има домашни.
— Неделя е. Не мислите ли, че и тя заслужава почивка?
— Да не би да се опитвате да ме учите как да възпитавам дъщеря си, детективе?
— Съвсем не. Просто ви давам идея какво да направите, за да не я изгубите. За да не намрази родителите си. — Робърт помаха за довиждане на момиченцето, което се усмихна срамежливо. — Както сам казахте, много е сладка. — Той отново се обърна към Питърсън. — Няма да остане такава още дълго.
39.
Адресът, който търсеха, беше Оушън Булевард 535 в Санта Моника. Карлос реши да мине по панорамния път по брега на Тихия океан.
Крайбрежната магистрала на Лос Анджелис е мястото, където са снимани по-голямата част от американските реклами за коли. Шосето преминава по брега на Тихия океан от пясъчните плажове на Южна Калифорния до насечените скали на Северозапада. Преминава през старомодни крайбрежни градчета, много природни паркове и резервати.
Слънцето се беше вдигнало високо, температурата клонеше към 35 градуса и плажът на Санта Моника гъмжеше от хора. Ако зависеше от тях, двамата детективи щяха да вземат по една студена бира в някое от множеството крайбрежни барчета и мързеливо да гледат преминаването на деня, но нямаха избор.
Жената се казваше Рейчъл Блейт, но клиентите й я знаеха като Кристал. Робърт знаеше, че известният наркобос ще се опита да намери убиеца на Джени с всички средства. Краля познаваше улиците по-добре от детективите. Имаше връзки във всяка мръсна дупка. Робърт искаше да разбере, ако той откриеше нещо.
Докато Карлос паркираше, той набързо прегледа информацията, която имаха за Рейчъл Блейт.
— Само толкова? Това ли е всичко, което знаем за нея? — попита, докато четеше документа, даден му от Карлос.
— Да, чиста е, няма присъди, няма арести. Отпечатъците й ги няма в системата. Примерна гражданка.
Робърт направи разочарована гримаса. Това означаваше, че не можеше да използва полицейско изнудване като метод за убеждение.
Сградата на номер 535 беше впечатляваща. Лъскав двайсететажен жилищен блок, който внушително се издигаше над Оушън Булевард. Всеки апартамент имаше балкон колкото една средно голяма стая. Във входното фоайе имаше мраморен под, кожени дивани и полилей, който подхождаше повече за Бъкингамския дворец, отколкото за Санта Моника. Апартаментът на Рейчъл беше номер 44С, но когато наближиха стаичката на портиера, Карлос леко докосна ръката на Робърт и направи знак с глава към асансьора. От него току-що беше слязла негърка с впечатляваща външност. Правата й черна коса се спускаше небрежно върху раменете. Носеше тесни дънкови шорти и жълта фланелка, стегната в талията. Фигурата й беше достойна за централния постер на „Плейбой“. Чифт черни очила „Гучи“ защитаваха очите й от дневната светлина. Робърт веднага я позна като едно от момичетата, които бяха седели на масата на Краля в петък вечер. Детективите я изчакаха да ги отмине и да излезе на улицата. Няколко крачки им бяха достатъчни, за да я настигнат.
— Госпожице Блейт? — извика Робърт, когато се изравни с нея.
Тя спря и се обърна.
— Здравейте, познаваме ли се? — попита весело.
Робърт бързо показа значката си, Карлос — също.
— Бихте ли ни отделили няколко минути?
— Направила ли съм нещо? — без особена загриженост се поинтересува тя.
— Не. Искаме да поговорим за една ваша приятелка.
— Коя?
— Джени Фарнбъро.
Тя ги огледа изпитателно, отделяйки не повече от две секунди за всеки от двамата.
— Нямам представа за кого говорите — отвърна закачливо.
— Имате, и още как. — На Робърт не му беше до игрички. — Работила е за Краля също като вас.
— Краля ли? — Тя се намръщи и поклати глава, сякаш нямаше представа за кого става дума.
— Вижте, имахме тежка седмица и също като вас и ние предпочитаме да се приличаме на слънце, вместо да се занимаваме с това. Тъй че колкото по-бързо престанете с увъртанията, толкова по-скоро ще си тръгнем да правим онова, което сме решили. В петък бяхме във „Вангард“ и вие седяхте на неговата маса, затова не се правете на глупава, не ви отива. Както казах, не се интересуваме от вас, само имаме нужда от помощта ви.
Сега тя си спомни, че ги е виждала. Освен това се сети, че мускулестият синеок детектив й се беше сторил доста привлекателен. Вдигна черните очила на челото си, като подпря с тях бретона си. Осъзна, че няма смисъл да отрича, че познава Краля и Джени. Ако искаха да я арестуват, вече щяха да са го направили.