Мъжеядката

— Той ми каза, че не съм можела да се грижа сама за себе си! — Клариса се опитваше да надвика музиката, усилена до краен предел. — Какво знае той?! Цял живот съм се грижила сама за себе си!

— О, да…

— Не искам да кажа финансово, но… емоционално.

Саймън кимна разбиращо.

— Той си мисли, че бебето е твое — продължи Клариса.

Саймън я погледна и намали звука на уредбата почти до край.

— Би могло да бъде, нали?

— Не, Саймън. Няма начин. Онази нощ не сме спали заедно. Казах ти!

Той я прегърна през рамо.

— Ако искаш, ще говорим за това по-късно. Когато си готова.

Клариса само поклати глава.

— Клариса, ти се хвърли в този брак с главата напред…

— Знам — подсмръкна тя в ръкава на пуловера си.

— Беше много безразсъдна постъпка. Та ти дори не го познаваше. Можеше да се окаже някой сериен убиец…

— Така е. Но не можеш да отречеш, че сватбата беше нещо сензационно.

— А бракът ви предварително беше обречен на неуспех. Искаш ли да видиш новия клип на…

Клариса изсумтя като Арнолд Прасето от „Зелените поля“ (с Ева Габор — истинска филмова икона). Трябваше да си издуха носа. Много спешно.

Втурна се към банята. Дългият коридор беше задръстен от златни плочи — като в приемна на водеща звукозаписна компания. Един любител на музиката би изпаднал в екстаз — нея обаче я вълнуваше друго. От няколко часа не беше слагала нищо в устата си. Дали наистина хладилникът на Саймън беше пълен?

Стените на банята също бяха отрупани с плакати и обложки на грамофонни плочи. Тук беше цялото детство (и юношество) на Клариса — „Стоунс“ редом с „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Дюран Дюран“, „Депеш Мод“, „Аеросмит“ и Брус Спрингстийн.

Клариса седна на тоалетната чиния и се замисли за Саймън и неговата голяма страст — музиката. Това беше нещо, което присъстваше в живота му, откакто го помнеше. Но всъщност откога? Би искала да знае. Не защото това беше Саймън — искаше по-скоро да знае заради самата себе си.

Откъде извираше у някои хора тази страст — все едно дали към музиката или към работата, или към бързите автомобили, или към нещо друго? Тази страст, която в един момент започваше да осмисля живота им и да го изпълва?

Тази страст, която очевидно липсваше у нея.

Този факт дотолкова я смути, че тя грабна листче и химикалка (предвидливо оставени от Саймън на една от етажерките — още едно доказателство, че някои хора са пораснали, а други — тя имаше предвид самата себе си — явно — не). Точно така. Тя все още не се беше превърнала в напълно оформен индивид. Беше някаква… какавида.