Сити

Беше ми особено трудно да седя така, без да правя нищо, и да гледам как Луиш задейства нещата. Бях целият разтърсен — и физически, и психически. Мускулите ме боляха адски, а и натъртванията и охлузванията, които бях получил при търкалянето си по склона на хълма, напомняха за себе си. Подробности от отвличането прииждаха на вълни, като особено настойчива беше една — неуспешният опит на Изабел да избяга. Ако мъжът с револвера не се беше поколебал, тя като нищо щеше да е мъртва. Или може би беше преценила, че няма да посмеят да застрелят отвлечена жена, освен ако нямат друг изход.

А после идваше и моментът, в който я бях напуснал, оплетена в храстите. Тя ме бе накарала да побягна, но аз чувствах, че трябваше сега да съм до нея, където и да се намираше.

Как ли се отнасяха с нея? Дали не я бяха малтретирали, за да я накажат за опита й за бягство?

И после най-важният въпрос. Щяхме ли да си я получим жива и невредима?

С облекчение набрах номера на Рикардо — най-после и аз да свърша някаква работа.

— „Декер“.

— Рикардо, Ник се обажда.

— Какво става? — Долових загрижеността в гласа му. Явно бе доловил моята.

— Отвлякоха Изабел.

— Как?

Разказах му.

Рикардо го прие хладнокръвно, все едно някаква голяма сделка, тръгнала към дъното.

— Добре, Ник. А сега се успокой. Отвличанията са нещо обичайно за Рио. Почти винаги приключва с плащането на откупа и освобождаването на жертвата.

Внезапна мисъл ме прониза. Знаех колко безмилостен може да бъде Рикардо. Разбира се, ако не можеше…

— Не се безпокой. Поискат ли откуп, ще платим — отговори той на неизречения ми въпрос. — Всички служители на „Декер“ са застраховани срещу отвличане в „Лойдс“.

— Не знаех, че сте го направили.

— Е, вече го знаеш. Никога до този момент не ни се е налагало да го ползваме. Но си има процедура. Щом чуем исканията им, ще изпратим посредник. Но след като става дума за Изабел, по всяка вероятност ще се свържат с баща й.

— Аз му казах. Всъщност в момента се намирам в апартамента му.

— Добре. Как го прие? Знае ли как да постъпи?

— Изглежда, сякаш е обмислял всичко предварително за подобен случай. Държи връзка с някакъв консултант по въпросите на сигурността.

— Отлично. А сега, можеш ли да останеш в Рио докато нещата се изяснят?

— Ще се радвам, ако е възможно.

— Добре. Дръж ме в течение.

Успокоен затворих телефона. И Рикардо, и Луиш приемаха ситуацията спокойно. Започвах да вярвам, че животът на Изабел е в безопасност. След като вече знаех, че в Рио това е ежедневие, донякъде се поуспокоих. Ако се придържахме към правилата и ако същото го направеха и нападателите, Изабел щеше да бъде освободена. Но кога? И къде щяха да я държат дотогава? А и аз не бях съвсем щастлив при мисълта, че Рикардо ще използва безкомпромисната си тактика на търговец за освобождаването на Изабел.