Мъртви преди мрак
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608257
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Захапи ме, Суки! — прошепна той.
— Не мога да го направя — възразих.
— Захапи ме или ще се наложи да използвам нож.
— Зъбите ми не са толкова остри, колкото твоите.
— Достатъчно остри са.
— Ще те заболи.
Той се засмя тихо, усетих как гърдите му се разтресоха под мен.
— По дяволите!
Поех дъх и смело захапах шията му. Справих се добре, защото не виждах смисъл да удължавам всичко това. Усетих вкуса на метал от кръвта в устата си. Бил изстена леко, а пръстите му докоснаха нежно гърба ми и продължиха да ме галят надолу. Задишах тежко от изненада.
— Пий! — рече дрезгаво.
Започнах да смуча, а той взе да стене още по-силно и по-плътно и усетих как се притиска в мен.
Вълна на безумие премина през мен и се впих в него като пиявица, а той проникна в мен и започна плавно да се движи. Бе поставил ръце на ханша ми. Отпих и започнах да получавам видения, всички до едно на фона на мрак с нещо бяло… излиза от земята и отива на лов, възбуда на препускане през гората, задъханата жертва отпред и вълнението от страха й, преследване, бягащи нозе, пулсирането на кръвта във вените на гонения… Бил изстена тежко и свърши в мен. Вдигнах глава от шията му и вълна от необяснима наслада ме отведе до море.
Това бе доста екзотично преживяване за сервитьорка телепат от Северна Луизиана.
9.
НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ПО ЗАЛЕЗ-СЛЪНЦЕ, ЗАПОЧНАХ ДА се приготвям. Бил бе казал, че ще отиде да се нахрани, преди да тръгнем, и макар това да ме разстрои, трябваше да се съглася, че е логично. Освен това се оказа прав за това как ще се чувствам след малката интимна „витаминна“ добавка от предходната вечер. Бях повече от добре, доста силна, изключително жизнена, умът ми сечеше като бръснач и колкото и да бе странно, се усещах красива.
Какво ли да облека за моето лично интервю с вампир? Не исках да оставям впечатление, че се опитвам да бъда секси, но не ми се искаше да изглеждам и глупаво в безформен чувал. И както в много случаи, дънките се оказаха добър вариант. Избрах бели сандали и светлосиня тениска с дълбоко извито деколте. Не я бях обличала откакто започнах да излизам с Бил, защото разкриваше следите от ухапвания. Но си дадох сметка, че едва ли има кой знае какво повече да се добави след заявлението на Бил, че съм негова. Спомних си за полицая, който миналия път провери шията ми, така че пъхнах един шал в чантата си. Помислих още малко и добавих сребърна огърлица. Сресах косата си, която изглеждаше доста по-светла, и я оставих пусната.
Бил почука на вратата точно когато мисълта, че е с друга, започваше вече сериозно да ме измъчва. Отворих му и двамата се загледахме един в друг за минута. Цветът на устните му бе по-наситен от обикновено. Значи го бе направил. Прехапах устни да не кажа нещо.
— Променила си се — обади се първи той.
— Мислиш ли, че някой друг ще забележи? — попитах с надеждата, че няма.
— Не зная.
Подаде ми ръка и тръгнахме към колата. Отвори ми вратата. Докато влизах, го докоснах леко. Стегнах се.
— Какво има? — попита след малко.
— Нищо — отвърнах, опитвайки се да звуча нормално.
Седнах на предната седалка до шофьора и забих поглед право пред себе си. Дадох си сметка, че със същия успех можеше да ме е яд на кравата, от която са му направили хамбургер. Но сравнението някак не вървеше.
— Миришеш различно — рекох няколко минути след като бяхме излезли на магистралата.
Не си бяхме продумали известно време.
— Сега знаеш как ще се почувствам, ако Ерик те докосне — каза. — Но мисля, че ще е дори още по-зле, защото на него ще му е приятно да те докосва, докато аз не се насладих кой знае колко от храната си.
Прецених, че това не беше напълно вярно — аз винаги изпитвах удоволствие от храната дори да не ми бяха сервирали любимото ястие. Но все пак оцених жеста.
Не говорихме много. И двамата бяхме обезпокоени какво ни предстои. Уви, твърде скоро паркирахме пред „Вамптазия“, този път отзад. Докато Бил държеше вратата отворена, аз трябваше да се преборя с импулса да се хвана здраво за седалката и да откажа да сляза. Веднъж съумяла да се убедя да се покажа, трябваше да положа усилие да преодолея силното желание да се скрия зад него. Издадох нещо като въздишка, хванах го под ръка и двамата се отправихме към вратата, сякаш отивахме на парти, което бяхме чакали с нетърпение.