Мъртви преди мрак

— Вярно е, но аз и нямам представа как да го направя. Ще е трудно, болезнено и отегчително да се ровя из всичко това, за да се опитам да намеря някаква информацийка, проблясък от мисъл.

— Едва ли е по-трудно и болезнено от това да си обвинен в убийство. Просто не си свикнала да използваш дарованието си.

— Така ли мислиш? — Понечих да се обърна и да го погледна в лицето, но той ме спря да не мърдам, за да довърши плитката ми. Никога не бях разглеждала бягството си от чуждите мисли като нещо егоистично, но в този случай предполагам, че беше. Май щеше да се наложи да наруша личното пространство на доста хора.

— Детектив — прошепнах на себе си, опитвайки се да се видя в по-добра светлина от тази на клюкарка.

— Суки, — обади се Бил и нещо в тона му привлече вниманието ми. — Ерик каза да те заведа отново в Шривпорт.

Отне ми минута да си спомня кой беше Ерик.

— О, големият вампир викинг ли?

— Да, доста възрастният — уточни той.

— Искаш да кажеш, че ти е наредил да ме заведеш? — Никак не ми харесваше как звучи всичко това. Седях в края на леглото, а той бе зад мен. Обърнах се да го погледна и този път той не ме възпря. Вторачих се в него и съзрях нещо, което досега не бях виждала.

— Ти трябва да го направиш — произнесох ужасена, не можех да си представя някой да заповяда на Бил. — Но, скъпи, аз не желая да ходя да се срещам с Ерик.

Усетих, че това нищо не промени.

— Какво е той, Кръстника на вампирите ли? — попитах ядосано и невярващо. — Да не ти е предложил нещо, на което не си могъл да устоиш?

— Той е по-възрастен от мен. И още по-важно, по-силен е.

— Никой не е по-силен от теб! — отсякох категорично.

— Иска ми се да си права…

— И какво, той да не би да е нещо като началник на региона или от сорта?

— Да. Нещо такова.

Бил никога не коментираше как вампирите се оправят помежду си. Това не ме бъркаше. Досега.

— Какво иска? Какво ще стане, ако не отида?

Той пропусна първия въпрос.

— Ще изпрати някой… или може би няколко… да те заведат.

— Вампири.

— Да… — Очите му бяха помръкнали, искрящи в новия оттенък на наситено кафяво.

Опитах се да схвана. Не бях свикнала да ми се заповядва. Не бях свикнала да не разполагам с избор. Отне ми няколко минути, за да преценя ситуацията.

— Значи ще се чувстваш длъжен да се биеш с тях?

— Разбира се. Ти си моя!

Ето го отново онова „моя“. Изглежда, наистина го мислеше. Идеше ми да се разхлипам, но знаех, че това няма да промени нищо.

— Предполагам, че се налага да отида — отвърнах, опитвайки се да не звуча огорчена. — Това си е чиста проба изнудване.

— Суки, вампирите не са като хората. Ерик използва най-приемливите средства, за да постигне целта си, а именно да те види в Шривпорт. Не се наложи да ми каже всичко това, аз го разбрах.