Баба праща поздрави и се извинява
- Автор: Бакман Фредрик
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Баба праща поздрави и се извинява». Краткое содержание книги:
На път към вкъщи баба спря на една бензиностанция и купи сладолед на Елса. Няколко дни по-късно баба отново се обади в редакцията, след което никога повече не получи безплатен вестник.
Елса гледа вестника, подмятан по снега от вятъра, и си мисли, че това бе една от типичните постъпки на баба. Напоследък нищо не ядосва Елса толкова, колкото типичните постъпки на баба.
– Влизате или излизате?
Гласът му разпръсква мрака във входа като факла. Елса се обръща и инстинктивно ѝ се приисква да се хвърли в прегръдките му, но се спира, защото осъзнава, че той вероятно би възприел това почти толкова зле, колкото Вълчето сърце.
Алф пъха ръце в джобовете, коженото му яке изскърцва и той кима рязко към вратата.
– Влизате или излизате? Може пък да не сте единствените, които искат да излязат на скапана разходка, представи си.
Елса и воршът го поглеждат леко нерешително. Алф измърморва нещо, минава покрай тях и отваря вратата. Те тръгват плътно след него, въпреки че той съвсем не ги е молил за компания. Когато свиват зад ъгъла на блока, където не могат да бъдат видени от балкона на Брит-Мари и Кент, воршът се мушва в един храст и им изръмжава толкова учтиво, колкото може да изръмжи един ворш, нуждаещ се от малко усамотение. Те се обръщат. Воршът въздъхва с облекчение откъм храстите. Коженото яке скърца, а човекът вътре в него по никакъв начин не изглежда развеселен от неканената компания. Елса се прокашля в мрака и опитва да измисли тема за разговор, за да го задържи при тях.
– Колата добре ли върви? – пита изведнъж тя, тъй като е чувала татко да казва така, когато не знае какво друго да каже.
Алф кима. Нищо повече. Елса диша шумно.
– Какво каза счетоводителят по време на срещата? – пита тя вместо това, защото се надява Алф да се разпали и да почне да приказва така, както прави по време на срещите на домсъвета.
Елса е забелязала, че на хората им е по-лесно да говорят за неща, които не харесват, отколкото за неща, които харесват. И е по-лесно да не се страхуваш от сенки в мрака, ако някой говори. За каквото и да е. Крайчетата на устните на Алф всъщност се повдигат леко. Това се случва за първи път.
– Счетоводителят каза, че собствениците са решили да продадат скапаното право на обитаване на скапаните апартаменти, ако всички скапаняци в къщата са съгласни.
Елса наблюдава ъгълчетата на устата му.
– Това забавно ли е?
Алф ѝ хвърля доволен поглед.
– Ти в същия блок ли живееш въобще? По-вероятно е скапаният палестински конфликт да се разреши, отколкото хората тук да се разберат за каквото и да било.
Елса разбира какво има предвид той, защото е чела за палестинския конфликт в Уикипедия. Предполага също, че под „хората тук“, Алф има предвид Брит-Мари и мама.
– Ако купят правата, всички ли ще искат да си продадат апартаментите? – пита тя.
Устните на Алф се изправят до по-обичайното си състояние.
– Не че ще искат, повечето просто ще са принудени да го направят.
– Защо?
– Атрактивен квартал. Скапаните апартаменти са скъпи. Повечето хора от блока няма да имат възможност да изплащат скапаните банкови заеми, с които са купили правото на обитаване.
– Ти ще си принуден ли да се преместиш?
– Вероятно.
– Ами мама, Джордж и аз?
– Не знам, по дяволите.
Елса мисли.
– Ами Мод и Ленарт? – пита след това.
– Пълна си с шибани въпроси – отбелязва Алф.
– Какво тогава правиш тук, ако не искаш да разговаряш? – измърморва Елса.
Якето на Алф изскърцва по посока на ворша в храстите.
– Исках просто да изляза на скапана разходка. Не съм канил теб и онзи там, по дяволите.
Елса вдига вежди непукистки.