Капризите на сърцето
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Капризите на сърцето». Краткое содержание книги:
— Прав сте, че съм суетна — поде тя, само за да го подразни. — И тъкмо заради това не смятам повече да се пека на това слънце.
Моливът продължи да лети по скицата.
— Не обичам моделите ми да говорят, докато работя.
— Аз не съм ваш модел.
Тъкмо когато се канеше да се обърне и да си тръгне, той пъхна молива в джоба на ризата си.
— И как очаквате да се съсредоточа, когато постоянно мърдате?
— Нека ви е ясно: не ме е грижа дали сте съсредоточен, или не.
Веждите му отново се смръщиха и Лили имаше чувството, че се пита дали да не използва сила, за да я накара да остане. Накрая той затвори със замах скицника.
— В такъв случай ще се видим утре сутринта. Да кажем, в седем. Тогава слънцето няма да е толкова силно и вредно за кожата ви.
Внезапно й стана забавно и раздразнението й се стопи.
— А защо да не е в шест и половина?
Мъжът присви очи.
— Поднасяте ме, нали?
— Проницателен грубиян — неустоима комбинация.
— Ще ви платя.
— Едва ли съм ви по джоба.
— Е, за това може да се поспори.
Тя се усмихна и се извърна към пътеката.
— Знаете ли кой съм аз? — подвикна нахалникът след нея.
Лили се обърна. Изражението му беше повече от заплашително.
— А трябва ли да зная?
— Аз съм Лиам Дженър, по дяволите!
Тя пое дълбоко дъх. Лиам Дженър. Джеръм Дейвид Селинджър сред американските художници. Мили боже… Какво правеше той тук?
По изражението й мъжът разбра, че тя много добре знаеше кой е. Смръщената му гримаса изчезна и самодоволно се ухили.
— В такъв случай се разбрахме за седем.
— Аз… — Лиам Дженър! — Ще си помисля.
— Направете го.
Какъв неприятен тип! Беше направил услуга на света, като живееше в усамотение. Но при все това…
Лиам Дженър, един от най-известните художници в Америка, искаше да му позира. Ах, защо не беше някогашната двайсетгодишна красавица!
13
„Дафни остави чука и отскочи назад, за да се полюбува на табелата, която бе заковала на входната врата. Надписът върху нея гласеше: «ВХОД ЗА ЯЗОВЦИ ЗАБРАНЕН!». Сама го бе нарисувала тази сутрин.“