Сребърният лебед

– Както ти прецениш, Бети. Ти вземаш решенията тук.

– Трудно ми е да повярвам, че лятото пак е тук, нали, г-це Фелдмън? Сякаш сте давали този прием всеки месец, а неведнъж в годината.

Мариана всяка година открива сезона на Тангълуд с грандиозен прием. Макар че се мъчи да го координира с пристигането на Клод, невинаги й е възможно. Доставя й удоволствие това ежегодно връщане и престоят на нейния полубрат тук. Той идва за два месеца и половина, за да участва във фестивала на Тангълуд, в Равиния в Чикаго, в Mostly Mozart в Ню Йорк, в Карамор и други концертни серии.

Независимо от неодобрението на Франсин, Клод и Мариана си остават приятели, чувстват се удобно един с друг. Франсин е направила само един опит да общува с нея, през 2011 г., когато й изпраща бележка с текст: „Винаги, през всичките тези години, съм се мъчила да правя онова, което е най-добро за семейството ви“. Мариана не й отговаря. Двете с Франсин не общуват и Клод вече не позволява на майка си да споменава името на полусестра му; на преклонната възраст, на която е, тя трябва да приеме нещата такива, каквито са.

Мариана е преместила дома си в „На път към Суан“. Година след смъртта на баща си е започнала да преподава. Репутацията й е нараснала и сега я търсят много – да обучава следващото поколение челисти. По време на учебната година тя пътува, за да води майсторски класове в Америка и Европа, но винаги е благодарна да се завърне у дома. Превърнала е „На път към Суан“ в свое убежище и много цени планинската тишина, която в нейните уши звучи като музика.

Летата в съжителство с Клод са пълни и удовлетворяващи. Когато той пристигне след цяла година на концертиране, двамата си имат изградена рутина. Лебеда отново заема мястото си върху индийския шал, постлан върху пианото „Стейнуей“. През седмицата те се разхождат и се упражняват на инструментите си, после обядват заедно на задната веранда – напълно възстановена след пожара. Следобедите работят – Клод репетира, а Мариана води часовете си в Тангълуд. В малката общност тук естеството на взаимоотношенията им е обект на постоянен интерес и предположения.

Това лято за първи път за две седмици ще ги посети синът на Клод, Мартин. Той е на седем години и учи чело, и както с гордост се изразява баща му – има специален талант. Мариана с нетърпение очаква да опознае момчето и да го чуе как свири.

Макар че изпитва известно неудобство, Клод се държи, ако не сърдечно, то поне приятелски с нейния обожател Андрю Епстейн, преподавател по френска литература в Харвард. Тъй като е ангажиран с написването на обстойна и както се надява, дефинитивна литературна биография на Пруст, любопитството на Андрю се възбудило, когато забелязал табелата НА ПЪТ КЪМ СУАН, докато пътувал с колата си по обиколните пътища на Стокбридж. Кой ли би нарекъл дома си по името на великата книга на Пруст? Той свърнал по входната алея и почукал на импозантната врата. Мариана се появила. Разказала му за Сребърния лебед и обяснила, че баща й никога не е чел Пруст, но харесал комбинацията (swan/лебед и Swan/Суан) между неговото известно виолончело и книгата на Пруст Un amour de Swan. Двамата се разсмели. Тя го поканила на кафе. Това се случило преди две години.