Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Четири чифта очи се обърнаха към него с учудване.
— Поезия? — Юън избухна в смях.
Син го блъсна, но братята му продължиха да се смеят.
— Струва ми се, че Син е обладан — подразни го Брейдън. — Локлан, най-добре доведи някой свещеник, та да прогони злия дух.
Син изръмжа към него.
— По-добре да доведе свещеника, за да извърши последното ти причастие, преди да те убия.
Брейдън се засмя още по-силно.
— О, хайде де — обърна се Саймън, към братята. — Нека бъдем добри с бедния Син.
— Благодаря ти, Саймън.
— В крайна сметка, мисля че е сладък.
Син изохка, докато те продължаваха да го тормозят.
— Сладък! — извика Локлан. — О, да, подобно на малко, свирепо лъвче.
Син изсумтя.
— И това казано от мъж, който се разхожда наоколо с пола.
Тримата му братя се наежиха.
— Моля? — обърна се към него Юън.
— Чу ме — Син се усмихна дяволито към Саймън. — Сега аз ви питам, кое е по-сладко. Мъжът с бричовете или евнусите в поли?
Те се хвърлиха към него. Син бързо се наведе и се претърколи изпод краката им.
— Той е мой! — изрева Юън, но Син избяга преди да успеят да го хванат.
Кали вдигна глава, когато съпругът й връхлетя в конюшнята. Тичаше толкова бързо, че тя едва го разпозна. Две секунди след пристигането му разбра защо.
Братята му и Саймън бързаха по петите му подобно на група деца, играещи на гоненица.
— Какво става? — попита тя.
Син избяга зад нея и я постави между себе си и братята му.
— Нищо — отвърна той, опитвайки се да си придаде равнодушен вид, но се провали безславно.
Петимата мъже бяха задъхани от усилието.
Локлан успя да проговори пръв.
— Криеш се зад жена? Откога си се превърнал в страхливец?
Кали се обърна през рамо, за да види подигравателното изражение, изписано върху лицето на Син.
— Не се крия. Просто не искам да ви нараня.
Юън му се присмя.
— Да, ние ще бъдем наранените!
Братята Макалистър се втурнаха напред, по Кали ги спря и не им позволи да доближат съпруга й.
— Той е ранен.
Брейдън присви очи към Син.
— Не и наполовина толкова, колкото ще бъде.
Кали разпери ръце, за да предпази мъжа си от братята му.
— Сега, за какво е всичко това?
Локлан се изправи възмутен, изглеждаше много обиден от въпроса й.
— Той ни обиди.
— И за това започвате да го налагате с юмруци? — попита тя невярващо.
— Да — отговориха те в един глас.
Кали прокара ръка през челото си. Вече можеше да почувства болката, която се появяваше там, докато се опитваше да се справи с буйната им група. Тя насочи погледа си към Локлан:
— Ти на какво беше леърд? — тя замълча и изцъка с език. — А, да. На уважаван и страховит клан.
Локлан прочисти гърлото си.
— Точно така, любов моя — обади се Син зад нея, — кажи му.
— А, ти — тя се обърна към съпруга си, — си съветник на краля, нали?
Тя поклати глава към тях, въпреки че намираше поведението им за очарователно и освежаващо.
— Те започнаха първи — каза Син и погледна гневно останалите.
— О, е, в такъв случай всичко е наред — Кали изцъка с език и хвърли укорителен поглед към мъжете. — Сега деца имам много работа. Какво ще кажете, вие петимата да се държите добре и да се върнете към закуската си.
— Стомахът ми гласува за храна — каза Саймън и пристъпи напред. Нещо в поведението му й напомняше на момче, което се опитваше да се реваншира за белята си. — За протокола, аз нямам участие. Бях просто невинен наблюдател.
Кали потисна усмивката си.
— Напълно съм сигурна, благодаря ти, Саймън.
Той кимна в отговор и си тръгна.
Неохотно Макалистър го последваха, но продължиха да поглеждат през рамо, сякаш, за да се убедят, че Син ще се присъедини към тях. Нямаше съмнение, че щяха да подновят преследването си при първата възможност.
Когато Син понечи да си тръгне, тя хвана ръката му и го дръпна към себе си. Пресегна се и прокара ръка през разрошената му коса.
— Знаеш ли, мисля, че ми харесва тази твоя игрива страна.
Когато изрече думите, Кали видя как тъмна сянка се спусна над очите му. Той се отдръпна от нея, но не се отдалечи.
— Къде беше снощи? — попита тя. — Знам, че не се върна в леглото.
— Не можах да заспя.
— Защо?
Той сви рамене.
Кали се приближи към него. Искаше той да се разкрие отново пред нея, както снощи.
— Син, защо се отдръпваш от мен? Мислех, че сме преодолели този проблем снощи.
Той преглътна, когато видя болката в очите й. Отчаяно искаше да протегне ръка към нея, да я придърпа в прегръдката си и да я целува, докато и двамата ослепеят от удоволствие. Копнееше да я обладае отново. Да я държи до края на вечността… но не смееше.