Друговремец

Издрънча метал и вдигнах поглед. Един здравеняк беше хвърлил няколко монети на масата пред Дугал и май че също произнасяше кратка реч. Отстъпи назад с палци в колана си. След колеблива пауза един-двама от останалите го последваха, а след тях и още. Всички вадеха медни монети и пенита от кожените си торби. Дугал им благодари от все сърце и махна на съдържателя за още няколко бири. Забелязах, че Нед Гауън старателно прибира парите в отделна торбичка и осъзнах каква е целта на малкия театър на Дугал.

Въстанията, като повечето други бизнес начинания, изиск­ваха капитал. Да вдигнеш и въоръжиш армия, да поддържаш лидерите ѝ – това изискваше злато. А от малкото, което помнех за Бони Принц Чарли, част от подкрепата му идваше от Франция, но част от парите зад неуспешното въстание идваха от плитките, прокъсани джобове на хорицата, които той обещаваше да управлява мъдро. Значи или Колъм, или Дугал, или и двамата, бяха якобити – подкрепяха Младия претендент срещу законния крал на Англия Джордж Втори.

Накрая и последните селяни се разотидоха, за да вечерят, а Дугал се изправи и протегна. Изглеждаше относително доволен, като котка, вечеряла поне мляко, ако не сметана. Претег­ли по-малката торбичка и я подхвърли на Нед Гауън.

– Е, бива – отбеляза Дугал. – Не може да очакваме много от толкова малко село. Но си е достойно за уважение.

– Не бих използвала думите „достойно за уважение“ – рекох и се надигнах от мястото си.

Дугал се обърна, сякаш едва сега ме забеляза.

– Така ли? – Поусмихна се. – Защо не? Възразяваш ли верните поданици да дават мизерната си лепта в името на суверена си?

– Никак даже – отвърнах, без да отклонявам поглед от лицето му. – Без значение за кой суверен говориш. Но методите ти на събиране не ми се нравят.

Дугал ме изгледа съсредоточено, сякаш можеше да ме прочете като книга.

– Без значение за кой суверен говоря? – повтори тихо. – Мислех, че не знаеш келтски.

– Не зная. Но имам глава на раменете и работещ слух. Както и да се казва „За здравето на крал Джордж“ на келтски, съмнявам се да звучи като „Бра Стюард“.

Той отметна глава и се засмя.

– Да, не звучи така – съгласи се. – Ще ти кажа как наричаме на келтски твоя властелин, но не е дума за устата на дама, независимо дали е сасенак, или не.

Той се приведе, вдигна от саждите парчетата от ризата и ги отръска.

– Понеже не харесваш методите ми, може би ще поискаш да поправиш нещата – предложи той и пъхна плата в ръцете ми. – Вземи игла от жената на ханджията и я заший.

– Ти я заший! – Набутах я обратно в неговите ръце и се обърнах да си ходя.

– Както искаш – каза сговорчиво Дугал зад мен. – Джейми може и сам да си я зашие, щом не искаш.